Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Накрая през април тази година парцелът е бил продаден. „Много ви моля, не ме питайте за цената и клиента“, заяви господин М., затова ни беше трудно да се доберем до повече подробности, но според слуховете сред хората от бранша с недвижимите имоти фирмата се е видяла принудена да продаде парцела далеч под пазарната му цена. Явно са решили, че е за предпочитане да преглътнат огромните загуби, отколкото и занапред да плащат лихви и данъци върху имота. „Купувачите знаеха, разбира се, какво получават — наблегна господин М. — Ние нямаме навика да лъжем клиентите си. Обясняваме всичко предварително. Купиха земята, макар и да знаеха цялата й история.“
Това ни кара да се запитаме кой ли се е решил да купи такъв прокълнат имот. Журналистическото ни разследване се оказа много по-трудно, отколкото бяхме очаквали. Според общинския регистър купувач е фирмата „Проучвания «Акасака»“ със седалище в Минато, която се занимава „с икономически изследвания и консултации“ и е купила парцела, за да построи „резиденция на фирмата“. През пролетта наистина е била изградена „резиденция“, но колкото до самата компания, тя е типична фирма фантом. Посетихме адреса на „Акасака“, посочен в регистрацията, но намерихме само табелката „Проучвания «Акасака»“ на вратата на апартамент в малка сграда; позвънихме, обаче никой не ни отвори.
Днес „къщата на Мияваки“ е заобиколена със стена, много по-висока, отколкото зидовете наоколо, вратата е метална, черна, така че не може да се надникне вътре (виж снимката), и има видеокамера, монтирана на един от стълбовете на портата. На позвъняването не ни отвори никой. Съседите често са виждали как порта се отваря чрез електродвигател и в имота влиза и излиза черен мерцедес 500 SEL с тъмни стъкла, те обаче не са забелязвали в имота хора и не са чували никакви звуци.
Строежът е започнал през май, ала винаги е бил с висока ограда и съседите нямат представа как изглежда къщата. Тя е вдигната с невероятна бързина: два и половина месеца от първата копка до предаването. Човекът, доставял храна на строителите, който също е от квартала, сподели с нас: „През цялото време самият строеж бе скрит зад брезентово платнище, затова не знам, но съм сигурен, че къщата не е голяма — само на един етаж, прилича на най-обикновена бетонна кутия. Помня, все ми се струваше, че правят нещо като бункер или бомбоубежище. Не приличаше на нормална къща, в каквито живеят нормалните хора — беше прекалено малка и нямаше достатъчно прозорци. Но не беше в административна сграда. Озеленителите дойдоха и насадиха наистина прекрасни дървета. Само дворът сигурно струва доста.“
Започнахме да звъним поред на всички големи озеленители в Токио, докато открием фирмата, която е работила в „къщата на Мияваки“, собственикът обаче не можа да ни каже нищо за човека, дал поръчката. Строителната фирма му предоставила карта на градината и писмени указания да се подберат вече пораснали, добре оформени дървета. „Цената, която посочихме, беше висока, но поръчителят изобщо не я оспори и не се пазари.“
Озеленителят ни съобщи и че докато са работели в градината, е била повикана фирма, която да изкопае дълбок кладенец.
„В единия ъгъл на градината вдигнаха скеле, с което да качват пръстта. Видях какво правят, защото точно тогава садях съвсем наблизо американска слива. Изгребваха пръстта от стар кладенец, който наскоро е бил запълнен. Бетонните му стени още си стояха. Очевидно не беше трудно да го направят, защото кладенецът бе запълнен съвсем наскоро. Най-странното е, че не извадиха вода. Кладенецът поначало си е бил пресъхнал и строителите просто го възстановяваха в първоначалния му вид, така че беше изключено да има вода. Не знам, стори ми се странно, останах с впечатлението, че си имат причина да го правят.“