Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Според мен нещо просто, нещо лесно за изричане. Ако е възможно, нещо конкретно, нещо истинско, нещо, което можеш да видиш и да пипнеш. Така ще се помни лесно.
— Например?
— Например нарекох котарака си Скумрия. Вчера.
— Скумрия — повтори на глас жената, сякаш за да провери как звучи. После се вторачи в солницата и пиперницата върху масата и когато вдигна лице, каза: — Индийско орехче.
— Индийско орехче ли?
— Току-що ми хрумна. Ако нямате нищо против, можете да ме наричате така.
— Не, нямам нищо против. А как да наричам сина ви?
— Канела.
— Магданоз, градински чай, розмарин, мащерка — почти изтананиках аз5.
— Индийско орехче Акасака и Канела Акасака. Не звучи зле, нали?
Индийско орехче Акасака и Канела Акасака: дали Мая Казахара щеше да подскочи, ако разбереше, че съм се запознал с такива хора. „Престани, Господин Птицата с пружината! Толкова ли не можеш да се запознаеш с малко по-нормални хора?“ Наистина, толкова ли не мога, Мая Казахара? Това беше въпрос, на който, да ме убият, не можех да отговоря.
— Сега се сещам, че миналата година се запознах с две жени на име Малта Кано и Крита Кано — поясних аз. — След това ми се случи какво ли не. Но и двете вече ги няма в живота ми.
Индийско орехче кимна, но не изказа мнение.
— Просто изчезнаха — допълних едва чуто. — Като роса в лятна утрин.
Или като звезди на разсъмване.
Жената доближи с вилицата до устата си нещо, което приличаше на листенце цикория. После сякаш си спомни обещание, което е дала отдавна, взе чашата и отпи от водата.
— Сигурно искате да научите за парите? Парите, които получихте завчера? Или греша?
— Не, не грешите. Много ми се иска да науча за тях.
— Нямам нищо против да ви кажа, но е доста дълго за обясняване.
— До десерта няма ли да приключим?
— Вероятно не — отвърна Индийско орехче Акасака.
7.
Сетагая, Токио:
Къщата на обесениците и нейната тайна.
Кой купи прокълнатата земя след самоубийството на цяло семейство?
Какво става в квартала на богаташите?
„… Уикли, 7 октомври“
Жителите на Сетагая наричат парцела „къщата на обесениците“. Разположен в тих жилищен квартал, прекрасният имот от близо половин декар с южно изложение е идеален за построяването на къща, но които са в течение на случилото се, са единодушни: те не биха взели земята, дори и да им я подаряват. И причината е проста: всички собственици на имота без изключение са били сполетявани от ужасна съдба. От журналистическото ни разследване се разбра, че още от 1926 година насам, от времето на Шова, цели седем обитатели на имота са сложили край на живота си, повечето чрез обесване или удушаване.
(Ще пропуснем подробностите за самоубийствата.)
Последната от тази поредица трагедии, които едва ли можем да приемем за случайни, е убийството и самоубийството на всички от семейството на Коджиро Мияваки (на снимката), собственик на отдавна наложилата се верига от ресторанти „Грил на покрива“, централният от тях — на Гилза. Заради натрупани дългове преди две години Мияваки продава всичките си ресторанти и обявява фалит, после е преследван от хора, които не са от банковите среди и са свързани с организираната престъпност. Накрая през януари тази година Мияваки удушава с колана си своята четиринайсетгодишна дъщеря Юки, както спи в мотела в град Такамацу, а после той и жена му Нацуко се обесват с въжета, които са купили специално за целта. По-голямата дъщеря на семейство Мияваки, която по това време е била студентка, и досега се води безследно изчезнала.
Когато през април 1972 година купува имота, Мияваки знае зловещите слухове за мястото, но ги приема със смях: „Това са просто съвпадения.“ След като купува земята, той разрушава отдавна пустеещата къща и изравнява парцела. За още по-сигурно вика свещеник шинтоист, за да прогони злите духове, ако те още витаят там, и чак тогава построява нова двуетажна къща. После нещата потръгват добре. Семейството води спокоен живот. Съседите са единодушни, че Мияваки са създавали впечатлението на задружно семейство, а дъщерите са били будни и щастливи. Десет години по-късно обаче най-неочаквано ги сполетяват ужасни беди.
През есента на 1983 година Мияваки губи къщата, която е ипотекирал, но кредиторите не могат да се разберат кой пръв да си получи дължимото и имотът не може да бъде обявен за продан, докато най-сетне миналото лято съдът се произнася. Първоначално парцелът е закупен от голяма токийска фирма за недвижими имоти — срещу сума, далеч по-ниска от пазарната цена. Фирмата разрушава къщата на Мияваки и се опитва да продаде парцела без нея. Тъй като е разположен в хубав квартал, имотът привлича голямо внимание, но веднага щом научават за проклятието, тегнещо над него, купувачите се отказват от сделката. Според господин М., началник-отдел „Продажби“ във фирмата за недвижими имоти, „да, бяхме чули за някои от неприятните истории, свързани с имота, но в края на краищата мястото е страхотно, напоследък има голямо търсене на парцели с такова прекрасно разположение и затова преценихме, че ако смъкнем достатъчно цената, все някой ще купи земята. Бяхме оптимисти. Но откакто сме го обявили за продан, купувачи така и не са се появили. Хората не се интересуват от цената, отказват се веднага щом чуят историите. А и моментът не е от най-подходящите! Клетите Мияваки се самоубиха през януари и всички вестници писаха за имота. Да ви призная, направо не знаехме какво да правим с него.“
5
„Parsley, Sage, Rosemary & Thyme“ — от текста на песента Scarborough Fair на Simon & Garfunkel.