Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Жената се появи малко след три часа. Не изглеждаше учудена, че ме вижда, аз също не посрещнах с изненада появата й. Срещата ни бе съвсем естествена. Не се поздравихме, сякаш такава ни беше уговорката. Само понадигнах лице и жената ме погледна с леко трепване на устните.
Беше с оранжева блуза точно като за пролетно време и с тясна топазена на цвят пола, носеше малки златни обици. Седна до мен и пак извади от дамската си чанта пакет „Вирджиния слимс“. Захапа една цигара и я запали с тънка златна запалка. Този път не ми предложи и на мен. След като дръпна със замислен вид два-три пъти от цигарата, я пусна на земята, сякаш проверяваше какво е днес земното притегляне. После ме потупа по коляното и каза:
— Елате с мен.
Изправи се и тръгна. Смачках цигарата и се подчиних. Жената вдигна ръка, за да спре такси, и се качи. Аз седнах до нея. Жената каза съвсем ясно някакъв адрес в Аояма, след което мълча през целия път, докато таксито пъплеше през натовареното движение към булевард Аояма. Разглеждах Токио зад прозорците. Имаше доста нови сгради, които не бях виждал. Жената извади от чантата си бележник и си записа нещо с малка златна писалка. От време на време си поглеждаше часовника, сякаш проверяваше нещо. Часовникът беше със златна каишка във вид на гривна. Всички дреболии, които ползваше непознатата, явно бяха направени от злато. Или може би ставаха златни в мига, в който тя ги докоснеше?
Заведе ме в бутик за маркови дрехи на Омоте Сандо. Там ми избра два костюма, и двата от тънък плат, единия синкавосив, другия тъмносив. С такива костюми не бих отишъл в юридическата кантора: усещаше се, че са скъпи. Жената не даде никакво обяснение, нито аз й поисках. Само правех каквото ми каже. Това ми напомни за някои от така наречените некомерсиални филми, които бях гледал като студент. В такива филми никога не се обясняваше какво точно става. Обясненията се отхвърляха като някакво зло, което ще унищожи „истинността“ на творбата. Това безспорно беше определен начин на мислене, определен поглед върху нещата, но на мен като истинско, живо същество ми се струваше странно да попадам в такъв свят.
С най-обикновено средно телосложение съм, затова костюмите ми бяха съвсем по мярка, трябваше да се скъсят само ръкавите и крачолите. Жената избра три скъпи ризи и три вратовръзки към всяка от тях, после два колана и шест чифта чорапи. Плати с кредитна карта и каза да доставят всичко у нас. Явно имаше някаква ясна представа как точно трябва да изглеждам. Не й отне никакво време да избере какво да ми купи. Лично аз щях да се бавя повече, докато си избера гумичка в магазин за канцеларски материали. При все това жената проявяваше изумителен вкус за дрехи. Цветът и моделът на всяка риза и вратовръзка, които тя взе сякаш напосоки, си съответстваха напълно, като че ги бе избрала след дълг обстоен размисъл. А и самите съчетания, които предпочете, бяха доста оригинални.
После ме заведе в магазин за обувки и ми купи към костюмите два чифта обувки. Това също не отне време. И този път жената плати с кредитна карта и каза да доставят у нас покупките. Едва ли се налагаше да носят два чифта обувки чак до нас, но жената явно вършеше всичко така: избираше бързо, плащаше с кредитна карта и поръчваше покупките да бъдат доставени на посочения адрес.
Сетне влязохме в магазин за часовници и повторихме всичко отначало. Жената ми купи към костюмите стилен изискан часовник с каишка от алигаторска кожа — и този път го избра почти веднага. Струваше към петдесет-шейсет хиляди йени. Аз носех евтин пластмасов часовник, който явно не й се стори достатъчно хубав. Но поне часовника не поръча да доставят у нас. Само го опаковаха и тя ми го подаде, без да казва и дума.
След това ме заведе във фризьорски салон. Помещението приличаше на танцова зала — с лъскав дървен под и огледала по стените. Имаше петнайсет стола, фризьорите сновяха напред-назад с ножици, четки за коса и какво ли още не в ръцете. На различни места по пода бяха наслагани цветя в саксии, от двете черни колони на тавана се лееха тихите звуци на едно от блуждаещите клавирни изпълнения на Кийт Джарет. Веднага ме сложиха да седна. Жената явно се бе обадила от някой от магазините, където бяхме пазарували, за да запази час. Даде подробни напътствия на кльощавия фризьор, който щеше да ме подстригва. Очевидно се познаваха. Докато слушаше инструкциите й, той ме фиксираше в огледалото с такъв вид, все едно гледа купа целина, която се кани да изяде. В лице приличаше на младия Солженицин. Жената му каза:
— Ще се върна, щом приключите.
После излезе с бърза крачка от салона.