Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Боби гледаше как шестте разрушителя пълзят към червената линия на тактическия ѝ дисплей. Червената линия бележеше мястото, от което пълен залп от всичките шест кораба щеше да преодолее отбранителната система на „Роси“.
Междувременно шестте марсиански кораба се приближаваха към зелената линия, която показваше оптималното разстояние за стрелба по корабите на ООН. Това беше една голяма игра на „шубе“ и всеки дебнеше да види кой ще трепне пръв.
Алекс си играеше с тягата в опит да се увери, че марсианците ще влязат в обсег преди земляните. Когато стрелбата започнеше, щеше да даде газ и да се опита да мине през бойната зона колкото се може по-бързо. Точно затова бяха тръгнали да посрещнат корабите на ООН. Бягането щеше да ги задържи в обсега им далеч по-дълго.
А после една от червените точки — бърз марсиански кръстосвач — пресече зелената линия и из целия кораб заехтяха аларми.
— Бързо движещи се обекти — съобщи Наоми. — Марсианският кръстосвач изстреля осем торпеда!
Боби ги виждаше. Малки жълто-оранжеви точки, които летяха с високо ускорение. Корабите на ООН реагираха моментално. Половината от тях се завъртяха да посрещнат преследвачите и откриха огън с електромагнитните и отбранителните оръдия. На тактическия екран пространството между двете групи бързо се изпълни с жълто-оранжеви точици.
— Приближаващи се торпеда! — изкрещя Наоми. — Шест по пресечен курс!
Половин секунда по-късно на контролния дисплей на Боби изскочи информация за векторите и скоростта на торпедата. Холдън беше прав. Кльощавата поясна си я биваше. Времето ѝ за реакция бе изумително. Боби маркира и шестте торпеда за отбранителната система и корабът затрепери, когато оръдията откриха огън в бързо стакато.
— Сокчето пристига — каза Алекс и Боби усети как креслото ѝ я убоде на половин дузина места. Във вените ѝ се вля хлад, който бързо се превърна в пареща горещина. Тя тръсна глава, за да прогони образуващия се пред очите ѝ тунел, докато Алекс броеше: — Три… две…
Така и не каза „едно“. „Росинант“ се заби в гърба на Боби, размазвайки я върху противоускорителното кресло. Тя в последния миг се сети да държи лактите си подравнени и така избегна счупването на ръцете си, докато всяка част от нея се опитваше да полети назад с ускорение от десет гравитации.
На тактическия дисплей шестте торпеда от първата вълна угаснаха едно по едно, докато „Роси“ ги проследяваше и унищожаваше. Вече бяха изстреляни и други, но сега цялата марсианска ескадрила бе открила огън срещу земляните и космосът около корабите се бе превърнал в хаос от огнени дири и взривове. Боби нареди на „Роси“ да прехваща всичко, движещо се по вектор на сближаване, и да стреля по него с отбранителните оръдия, уповавайки се на марсианската техника и вселенския късмет.
Превключи един от големите дисплеи към предните камери и той се превърна в прозорец към битката. Пред нея небето бе изпълнено с яркобели проблясъци и разширяващи се облаци газ от взривяващите се торпеда. Корабите на ООН бяха решили, че истинската заплаха са марсианците, и всичките шест се бяха завъртели да посрещнат врага. Боби накара компютъра да наложи върху екрана тактическа схема и изведнъж небето се изпълни с невероятно бързи петна светлина, когато той очерта всяко торпедо и проектил.
„Росинант“ се приближаваше бързо към разрушителите на ООН и тягата спадна до 2 g.
— Започва се — обяви Алекс.
Боби изкара на екрана системата за насочване на торпедата и взе на мушка дюзите на двигателите на два от корабите.
— Изстрелвам две — съобщи тя и пусна първите си две рибки във водата. Ярките огнени опашки озариха небето, когато торпедата излетяха. Индикаторът за готовност за стрелба светна в червено, докато корабът презареждаше оръдията. Боби вече се прицелваше в дюзите на следващите два земни разрушителя. В мига, щом индикаторът позеленя, стреля и с двете. Взе на прицел последните два кораба и провери как се движат първите ѝ торпеда. И двете бяха изчезнали, свалени от кърмовите оръдия на разрушителите. Към тях се носеше вълна от бързо движещи се светлинни петна и Алекс сви рязко, за да се измъкне от линията на огъня.
Но това не бе достатъчно. В пилотската кабина засвятка жълто предупреждение за загуба на атмосфера, придружено от вой на сирена.