Фурията на курсора

Очите й бяха унили, бръчки от умора и притеснение прорязваха челото й.

— Робите за удоволствия на Калар, които той предоставя на своите подчинени и на личната си охрана, са нещо обичайно в замъка. Привлечени от Калар, роботърговците постоянно се състезават помежду си и не жалят никакви средства. Дрехи, козметика, парфюми. Всичко, което се сетите, за да привлекат допълнително внимание.

— Като говорим за парфюми — промърмори лейди Акватайн, — къде е достопочтеният граф Калдерон? Всички миришем така, сякаш сме прекарали последните няколко дни в път.

В следващия миг вратата на стаята се отвори и Бърнард влезе.

— Банята е готова — каза той тихо. — От другата страна на залата, втората врата от края. Има само две вани.

— Предполагам, че ще е твърде самонадеяно да се надявам на прилична баня — каза лейди Акватайн. — Просто ще трябва да се редуваме. Амара, Рук, срамежливките отиват първи.

Рук се надигна, вземайки дрехите си, същите тъмни цветове, които носеше, когато Амара я залови. Амара стисна устни в тънка линия, когато вземаше дрехите си, и се обърна към вратата.

Бърнард се облегна небрежно на вратата и вдигна ръка.

— Не мисля така — каза той. — Не искам тя да остава сама с нея.

Амара вдигна вежди.

— А защо не?

— Независимо дали има какво да губи или не, тя е майстор-убиец на бунтуващ се Върховен лорд. Бих предпочел да не си сама с нея в банята.

— Или може би — предложи Одиана — той просто иска да види как изглежда госпожа Кървава врана под дрехите си.

Ноздрите на Бърнард се разшириха и той се взря в Одиана. Но вместо да каже нещо, той погледна Алдрик.

Високият мечоносец просто стоя в течение на няколко секунди. После бавно издиша и каза на Одиана:

— Любов моя, по-кротко. Позволи им да го обмислят на спокойствие.

— Аз просто исках да помогна — благочестиво отвърна Одиана, заставайки до Алдрик. — Едва ли е моя вината, ако той така…

Алдрик плъзна ръка около Одиана и положи широката си, покрита с белези ръка върху устата й, като леко я придърпа към себе си. Водната вещица утихна веднага и Амара си помисли, че очите й излъчват самодоволство и удовлетворение.

— Мисля — каза Амара на Бърнард, — че във всички случаи би било разумно да има чифт очи, които да наблюдават залата. Ще пазиш ли вратата?

— Благодаря, графиньо — каза лейди Акватайн. — Слава на фуриите, че поне някой в тази стая е разумен.

— Ще отида първа, графиньо — каза Рук тихо.

Тя пристъпи до вратата, свела поглед, и изчака, докато навъсеният Бърнард не отстъпи встрани.

— Благодаря ви.

Амара се плъзна след нея, а Бърнард я последва. Рук влезе в стаята с ваните, а Амара се канеше да я последва, когато почувства ръката на Бърнард на рамото си.