Републиката на крадците [bg]

— Осемнайсет рояла, четири фифти и трийсет и шест копина, ни повече, ни по-малко!

— Така си и мислех. Тук има деветнайсет рояла — каза Локи и му подаде кожена кесия. — От Монкрейн са, разбира се. Нали знаете, че обича да протака подобни неща. За драматичен ефект.

— Това да не е шибана шега?

— Деветнайсет рояла, каква шега? — рече Локи.

Овчаря отвори кесията, опипа монетите вътре и изненадано изсумтя.

— Странно време настана — затвори той кесията. — Поличби и чудеса. Джасмер Монкрейн си плаща дълга. Довечера ще си кажа молитвите, ще си ги кажа.

— Разплатихме ли се? — попита Монкрейн.

— Дали сме се разплатили? — попита Овчаря. — Да, този въпрос е приключен. Но не се влачи за още, Монкрейн! Изчакай поне няколко месеца. Докато шефът забрави какъв скапан задник си!

— Разбира се. Както кажеш.

— Естествено, ако имаше поне малко мозък, никога нямаше да се изложиш на риска отново да се срещнем! — И Овчаря се престори, че отдава чест, обърна се кръгом и излезе заедно с групата биячи, които в по-голямата си част изглеждаха разочаровани.

— За момент — каза Монкрейн и поведе Локи към единия край на стаята. — Макар да се радвам като сукалче на майчината гръд, че този товар беше махнат от раменете ми, започвам да се чудя дали отсега нататък не се очаква да бъда ням свидетел на собствения си живот.

— Ако беше станало твоето, днес щеше да започнеш да излежаваш присъдата си — каза Локи. — Не можеш да ни обвиняваш, че искаме да те предпазим от нови неприятности.

— Не ми харесва да се отнасят към мен, като че не съм в състояние да се справям с дреболии. Дай ми останалите кесии, за да се разплатя лично за дълговете си.

— С шивача, обущаря, писаря и актьорите, които са напуснали, за да получат заплата при Басанти? Благодаря, но и сами можем да ги открием.

— Момче, това не са твои сметки, за да ги приключваш!

— Нито пък това са твои пари, за да бъдат у теб! — каза Локи.

— Джасмер — обади се Сабета, която се появи зад тях, последвана от Джийн, — не ми се ще да си мисля, че се опитваш да приклещиш един от нас и да го заплашиш насаме.

— Ние просто обсъждахме как мога да поема отговорност за собствените си несполуки — възрази Монкрейн.

— Ще се придържаш към споразумението — каза Сабета. — И не забравяй кой те измъкна от Кулата на плача и ти осигури нов патрон. Работата ти е да ни представиш пиеса. По отношение на това ние сме ти подчинени, но когато става въпрос за твоята сигурност, ти ще се подчиняваш на нас.

— Е, направо съм потънал в прегръдките на любовта — рече Монкрейн.

— Просто се опитай да не сговниш още нещо — продължи Сабета — и животът ти няма да е толкова труден.

— Тогава отивам да се изкъпя — каза Монкрейн. — Вие тримата искате ли да гледате, за да сте сигурни, че няма да се удавя?

— Направиш ли го, никога няма да изпиташ удовлетворението да ни командориш на сцената — каза Локи.