Драконите на изчезналата луна [bg]

— Кракундел, знам — отвърна командирът. — Имаме си четирийсет или там някъде кракунделовци отвън. Избери си.

— С ваше разрешение, сър — каза почтително вестоносецът. — Познавам лично Кракундел. Тъй като въпросът не търпи отлагане, Мина ме изпрати да ви пресрещна и да огледам затворниците, за да видим дали не е сред тях. Ако го открия, имам заповед да го отведа незабавно в Санкшън.

Командирът вдигна обнадеждено поглед.

— Не би ли искал вместо това да вземеш със себе си и четирийсетте?

Пратеникът поклати глава.

— Е, така си и мислех. Много добре. Можеш да потърсиш проклетия крадльо. — Внезапно го споходи една мисъл. — Ако го откриеш, какво се очаква от мен да сторя с останалите?

— Нямам заповеди относно това, сър — рече вестоносецът, — но бих си помислил, че нищо не би ви пречило да ги освободите.

— Да ги освободя… — Командирът се вгледа по-внимателно в пратеника. — Това на ръкава ти кръв ли е? Ранен ли си?

— Не, сър — отговори мъжът. — На път за насам ме нападнаха бандити.

— Къде? Веднага ще изпратим патрул — рече командирът.

— Не е необходимо да се тревожите, сър. Разреших проблема напълно.

— Разбирам — кимна командирът, който сега си помисли, че забелязва кръв и по кожената ризница. Сви рамене. Не му влизаше чак дотам в работата. — Върви тогава да потърсиш този Кракундел. Ей, ти! Незабавно придружи този човек до кошарата, където държим кендерите. Укажете му всякакво съдействие. — Той издигна халбата си и прибави: — Пия за вашия успех, сър.

Пратеникът му благодари и излезе навън.

Командирът си поръча втора чаша с пиво. Помисли малко върху това, как да постъпи с кендерите. Вече си представяше колко хубаво би било да ги подредят в редица и да ги използват като мишени за упражнение по стрелба, когато откъм вратата долетя глъч и в рамката й се появи нов пратеник.

Като изпъшка вътрешно, командирът се накани да избухне срещу новия натрапник, че точно сега би предпочел да го види опечен в Бездната, отколкото да разговаря с още някой като него, когато мъжът свали шапката си и командирът разпозна в него един от най-доверените си шпиони. Даде му знак да се приближи.

— Какво ново? — попита той. — Говори тихо.

— Сър, току-що пристигам от Санкшън!

— Казах, говори по-тихо. Не е необходимо всички да научават какви ги вършим тук — изръмжа командирът.

— Това вече е без значение, сър. Слуховете ме застигаха на всеки кръстопът. До сутринта всички ще са научили. Малис е мъртва. Мина е убила драконесата.

Тълпата в пивницата се смълча. Всички бяха прекалено зашеметени, за да говорят, и всеки се опитваше да прецени какво точно означава новината и как ще се отрази тя на собственото му положение.