Драконите на изчезналата луна [bg]

Вярно, момичето следваше заръките на кодекса, но напредваше с такива скокове, че повечето от тях просто не успяваха да я настигнат и се принуждаваха да дишат праха след нея. Командирът с изумление бе научил, че е успяла да завладее Солантас. Не беше сигурен дали одобрява последното. Как се очакваше от Мрачните рицари да задържат едновременно Солантас и главния град на соламнийците, Палантас?

Проклетата Мина явно дори не се замисляше какво постижение би било да запазят спечеленото. Нито пък си даваше сметка колко се разтягаха линиите за доставка, как се преуморяваха хората й и колко сериозно нарастваше опасността от недоволство и бунт сред населението.

Командирът изпращаше писма до Мина и й излагаше мислите си по въпроса, подканяйки я да забави темпото, да укрепи позициите си, да укрепи спечеленото. Мина забравяше и друго — драконесата повелителка Малис. Той се стараеше да поддържа помирителен тон в писмата си до дракона, поддържайки твърдението, че Мрачните рицари не възнамеряват дори да поглеждат към нейните владения. Всички тези нови територии, които завладяваха, се завземаха в нейно име и така нататък. Писмата му не получаваха отговори.

И ето че след няколко дни бяха пристигнали заповеди от Мина да се изтеглят от Джелек и да се насочат на юг, за да подсилят Санкшън срещу възможна обединена атака на елфите и соламнийците. Трябваше да даде заповед за незабавно потегляне, като междувременно се задължаваше да събира всички кендери, които успеят да уловят по пътя.

А и освен това Мина смятала за твърде вероятно Малис да нападне Санкшън, така че не било зле да се подготвят и за такава вероятност.

Даже и сега, докато препрочиташе заповедите, командирът чувстваше все същите потрес и гняв, които бе изпитвал, прочитайки ги първите няколко дузини пъти. Изкушаваше се да не се подчини, ала вестоносецът, донесъл писмото, бе дал ясно да се разбере, че Мина и този неин Един бог, имат дълга ръка. Вестоносецът освен това беше привел и няколко подходящи примера с други командири, решили, че разбират ситуацията по-добре от новата водачка, като се започнеше и със самия, вече покоен, лорд Таргон. Ето по този начин командирът се бе озовал на път за Санкшън и седеше в разнебитения хан, пиейки възтопло пиво, за което дори сравнението с конска пикня би било прекален комплимент.