Нови римски разкази [bg]

Сега всички бяхме разочаровани. Намерихме кола, така е. Но какво направихме с нея? Една обиколка на Рим и екскурзийка до Паломбара Сабина. По-добре щеше да бъде, прецени Паскуалино, който от самото начало не одобряваше начинанието, да не бяхме правили нищо. Уго мълчеше, но се виждаше по-ясно от слънце, че авторитетът му е подкопан. Наистина, на двайсетина километра от Рим той изстреля последния патрон: жени. Имаше две момичета в края на пътя, две селянки с червени бузи и ръце, но облечени по градски, с много широки палта. Уго спря и ги покани:

- Да ви повозим, госпожици?

Едната се приближи, погледна вътре в колата и попита през смях:

- Приемаме поканата, но къде ще ни сложите?

Паскуалино сякаш само чакаше този случай, изхвръкна с готовност от колата:

- Аз ще се прибера с автобуса. Отстъпвам мястото си на тях.

- И да кажеш на мама, че си бил много послушен, кажи и го! - извика след него Уго, давайки израз на презрението си.

Накратко, двете момичета се качиха и през следващите няколко километра падна голям смях, защото в колата имаше малко място, а двете, като истински селянки, бяха дебели и тежки и едва не ни задушиха в обемистите си палта. Беше се стъмнило и навярно поради претоварването на колата Уго не успя да спре, когато една сянка му се изпречи отпред - караше прекадено бързо. Той изви с колата встрани, но сянката, все едно иска да го принуди да намали скоростта, също отиде встрани. Уго я избегна отчасти, докосна я и колата се подхлъзна в канавката, после се обърна с колелата във въздуха.