Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Оценките на Конституцията „Мейджи“ съществено се различават в зависимост от това дали наблюдателят вижда чашата като наполовина празна или наполовина пълна. Джордж Акита изтъква, че японският завой към милитаризма през 30 – те години на XX в. кара много съвременни японски учени да обърнат специално внимание на отклоненията в Конституцията „Мейджи“ от добрите демократични практики и да ги интерпретират като неизбежно подготвяне на почвата за последвалия необуздан авторитаризъм. Той обаче настоява, че е по – разумно да виждаме чашата като наполовина пълна. Япония започва от ситуация, в която не съществуват абсолютно никакви формални ограничения на властта на императора, за да стигне до такава, в която властта е регулирана и ограничена по най – различни начини. Въпреки че императорът назначава министрите, неговите декрети трябва да бъдат приподписвани от един от тях. Изпълнителните правомощия се споделят с Тайния съвет (по британски модел) на старейшините генро[64], а през второто и третото десетилетие на миналия век – с премиера и неговия кабинет. А правото на избираемия „Диета“ да налага вето на бюджетните увеличения му позволява да упражнява контрол над правителството в период на постоянно растящи фискални разходи. Както в германската правова държава, формално предоставената Върховна власт на императора не води до капризно и деспотично упражняване на властта, тъй като той е задължен да управлява чрез съблюдаваща правила бюрокрация.
Разбира се, много по – добре е да разполагаме с напълно демократична, защитаваща индивидуалните права конституция, отколкото с полуавторитарната Конституция „Мейджи“ или пък с Конституцията на Бисмарк. Политически ред, който концентрира прекалено много власт в малоброен кръг, предразполага към злоупотреби както по икономически, така и по политически въпроси. Истинското върховенство на правото трябва да бъде задължително за самата държава и за управляващите елити. При отсъствието на трета страна, която да съблюдава спазването на конституцията, нейната стабилност зависи до много по – голяма степен от това доколко е в интерес на икономическите групировки да спазват нейните условия. Така че въпросът, който трябва да бъде зададен по отношение на Японската конституция, е: кои са социалните и политическите играчи, които настояват за ограничаване на суверенните правомощия на императора? Защо японските олигарси приемат законодателни ограничения на своята власт, след като биха могли да управляват по далеч по – произволен начин?
В тази връзка японското споразумение от 1889 г. е много по – различно от английското от 1689 г., защото японската държава е изправена пред съвсем малко организирани опозиционни групи както сред елита, така и сред широките народни маси. Най – силната и опасна класа са бившите самураи, които са най – ощетени по отношение на своя социален статус и доходи в резултат на Реставрацията „Мейджи“. Лишени от правото да носят мечове и принудени да отрежат традиционните си кокове и да ги заменят с по – къси западни прически, много от тях са принудени да приемат унизителни професии като търговци или земеделци или да обеднеят. След Реставрацията бившите самураи организират няколко въоръжени бунта, но след потушаването на Сацумското въстание през 1877 г. изчезват от политиката. Друга недоволна група са селяните, много от които са засегнати тежко от реформирането на поземлените данъци и военната служба. Те организират редица протести през седемдесетте години на XIX в., но недоволството им намира израз само на местно ниво и те не успяват да организират национално движение или партия. Третата прослойка е средната либерална класа, която възприема западните идеи за свобода и демокрация. Тя създава Движение за човешките права и основава Японската либерална партия, разпространява петиции, организира протести и е подложена на репресии от страна на режима „Мейджи“, което подтиква някои от членовете ѝ да извършват покушения и да организират въоръжена съпротива. Но вятърът в платната на Движението за човешки права затихва, когато през 1871 г. правителството обявява намерението на императора да състави конституция до края на десетилетието.