Политичестки ред и политически упадък [bg]

Оценките на Конституцията „Мейджи“ съществено се различават в зависимост от това дали наблюдателят вижда чашата като наполовина празна или наполовина пълна. Джордж Акита изтъква, че японският завой към милитаризма през 30 – те години на XX в. кара много съвременни японски учени да обърнат специално внимание на отклоненията в Конституцията „Мейджи“ от добрите демократични практики и да ги интерпретират като неизбежно подготвяне на почвата за последвалия необуздан авторитаризъм. Той обаче настоява, че е по – разумно да виждаме чашата като наполовина пълна. Япония започва от ситуация, в която не съществуват абсолютно никакви формални ограничения на властта на императора, за да стигне до такава, в която властта е регулирана и ограничена по най – различни начини. Въпреки че императорът назначава министрите, неговите декрети трябва да бъдат приподписвани от един от тях. Изпълнителните правомощия се споделят с Тайния съвет (по британски модел) на старейшините генро[64], а през второто и третото десетилетие на миналия век – с премиера и неговия кабинет. А правото на избираемия „Диета“ да налага вето на бюджетните увеличения му позволява да упражнява контрол над правителството в период на постоянно растящи фискални разходи. Както в германската правова държава, формално предоставената Върховна власт на императора не води до капризно и деспотично упражняване на властта, тъй като той е задължен да управлява чрез съблюдаваща правила бюрокрация.

Разбира се, много по – добре е да разполагаме с напълно демократична, защитаваща индивидуалните права конституция, отколкото с полуавторитарната Конституция „Мейджи“ или пък с Конституцията на Бисмарк. Политически ред, който концентрира прекалено много власт в малоброен кръг, предразполага към злоупотреби както по икономически, така и по политически въпроси. Истинското върховенство на правото трябва да бъде задължително за самата държава и за управляващите елити. При отсъствието на трета страна, която да съблюдава спазването на конституцията, нейната стабилност зависи до много по – голяма степен от това доколко е в интерес на икономическите групировки да спазват нейните условия. Така че въпросът, който трябва да бъде зададен по отношение на Японската конституция, е: кои са социалните и политическите играчи, които настояват за ограничаване на суверенните правомощия на императора? Защо японските олигарси приемат законодателни ограничения на своята власт, след като биха могли да управляват по далеч по – произволен начин?