Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Той се въодушеви, заговори на чужди езици. Говореше на английски, испански, долнонемски и хамбургски, разказа чилийски приключения, убийства с нож и кражби в Уайтчапел, хрумна му да хвърли поглед в запаса си от куплети и запя, като навремени рецитираше с образцова мимика и с талантливи живописни движения на ръцете:
Като свърши с това, той започна да описва цирка „Ренц“ и да възпроизвежда твърде изкусно цялата програма на един английски клоун; човек можеше да помисли, че се намира пред манежа. Разнесоха се обичайните крясъци зад завесата: „Отворете вратата!“, препирнята с главния конюх и след това, на провлечен и жалостив англо-немски език, последваха редица разкази. Най-напред историята за оня човек, който насън глътнал мишка и паради това отишъл при ветеринарния лекар, който от своя страна го посъветвал сега пък да глътне котка. Разказа и историята за „баба ми, която беше много държелива жена“, гдето тази същата баба по пътя за гарата преживяла безброй приключения и накрая, макар да била „много държелива жена“, влакът потеглил под носа й... след което Кристиан прекъсна духовития завършек с тържествуващ вик:
— Музика, господин капелмайстор!
И сам той, сякаш пробудил се от сън, изглеждаше много учуден, че музиката не засвирваше.
Но после внезапно той онемя, изражението на лицето му се промени, движенията му се отпуснаха. Малките му, кръгли хлътнали очи зашариха с неспокойна сериозност по всички посоки, той прокара ръка по лявата си страна надолу и сякаш се вслушваше в душата си, гдето ставаше нещо странно. Изпи още една чаша ликьор, поразвесели се повторно, опита се да разкаже още някоя случка и след това си тръгна в доста потиснато настроение.
Госпожа Перманедер, която през тия дни беше изключително весела и бе се забавлявала чудесно, изпрати палаво брата си до стълбата.
— Довиждане, господин фирмен представител, който да разказва обича и по момичета тича! Дърта овца! Отбий се пак някой път!
Тя се изсмя с пълно гърло подире му и се върна в стаята си.
Но Кристиан Буденброк не се засегна от това, беше замислен и не чу нищо. „Хм — помисли си той, — я да отида за малко в „Квисисана“! И заслиза бавно, вдървено и с леко накуцване по стълбата, понакривил шапката на главата си и подпирайки се на бастуна с бюста на монахиня.
ГЛАВА ВТОРА
Една вечер през пролетта на 68 година, към десет часа, госпожа Перманедер се озова в първия етаж на къщата на „Фишергрубе“. Сенатор Буденброк седеше сам във всекидневната, където мебелите бяха от набраздено дърво с маслинен цвят, до кръглата средна маса под светлината на голямата таванска газена лампа. Той беше разтворил пред себе си „Берлински борсов вестник“ и четеше, леко наведен над масата, с цигара между показалеца и средния пръст на лявата ръка и със златно пенсне на носа, с което си служеше от известно време при работа. Той чу стъпките на сестра си, която минаваше през трапезарията, свали очилата от очите си и погледна напрегнато към тъмнината, докато Тони се показа в светлината между завесите на вратата.