Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Обяснете ми как се е случило всичко. Може би мускетът се е пръснал?
— Възможно е. Но като прецених всички обстоятелства, господарю, мисля, че не е така. До господин Дьо Гиш е бил намерен зареден пистолет.
— Пистолет? Нима на лов се ходи с пистолет?
— Господарю, казват също, че конят на Дьо Гиш е бил убит и неговият труп и досега лежи на поляната.
— Конят? Дьо Гиш е яздил? Нищо не разбирам, Дьо Сент-Енян. Къде е станало това?
— В горичката Рошен, на кръглата поляна, господарю.
— Добре, извикайте господин Д’Артанян.
Дьо Сент-Енян се подчини. Мускетарят влезе при краля.
— Господин Д’Артанян — каза кралят, — ще излезете от тук по задната стълба, ще идете към горичката Рошен, към кръглата поляна. Познавате ли местността?
— Господарю, два пъти съм се бил там.
— Как! — извика кралят, учуден от отговора.
— Господарю, това беше преди указа на кардинал Дьо Ришельо — отвърна Д’Артанян с обичайната си невъзмутимост.
— Това е друго нещо, господине. Ще отидете там и внимателно ще огледате местността. Там са ранили човек и лежи мъртъв кон. Ще ми доложите какво мислите за това произшествие.
— Добре, господарю.
— Разбира се, аз искам да чуя вашето собствено мнение, а не на някой друг.
— Ще го чуете след час, господарю.
— Забранявам ви да се срещате с когото и да е.
— Като изключим човека, който ще ми даде фенер.
— Е, това е ясно — разсмя се кралят в отговор на тази реплика, която той не би изтърпял от никого освен от капитана на своите мускетари.
Д’Артанян слезе по задната стълба.
— Сега да извикат моя лекар — заповяда Людовик. Запъхтеният лекар се появи след десет минути.
— Господине — обърна се към него кралят, — ще идете с господин Дьо Сент-Енян където той ви отведе и ще ми дадете сведение за състоянието на болния, когото ще прегледате.
Лекарят се подчини безпрекословно. По това време вече никой не се решаваше да не слуша заповедите на Людовик XIV. Той излезе, съпроводен от Сент-Енян.
— А вие, Сент-Енян, ми изпратете Маникан, преди докторът да е успял да говори с него.
Глава шестнадесета
КАК Д’АРТАНЯН ИЗПЪЛНИ ПОРЪЧЕНИЕТО НА КРАЛЯ
В същото време, докато кралят даваше последните си заповеди, които щяха да му помогнат да изясни истината, Д’Артанян, без да губи нито секунда, изтича в конюшнята, взе фенер, сам оседла коня си и се отправи към мястото, посочено му от негово величество. Както бе обещал, той не се срещна с никого и прояви такова усърдие, че се справи без помощта на слуги и коняри. Д’Артанян беше от хората, които считат за свое задължение в трудни минути да покажат най-добрите си качества.
Пускайки коня в галоп, мускетарят след пет минути беше в горичката. Той го върза за първото попаднало дърво и тръгна пеш към поляната. Внимателно огледа всичко с фенер в ръка. Половин час по-късно яхна мълчаливо коня и бавно се върна във Фонтенбло, потънал в размисъл.
Людовик го чакаше в кабинета си. Той беше сам и нещо пишеше. От пръв поглед Д’Артанян забеляза, че редовете са с нееднаква дължина и са нашарени със задрасквания. Реши, че това са стихове.
— Е, какво, узнахте ли нещо?
— Да, господарю.
— Какво установихте?
— Приблизително следното, господарю… — каза Д’Артанян.
— Аз ви помолих за точни сведения.
— Ще се постарая да бъда колкото може по-точен. Времето беше благоприятно за току-що проведеното от мен разследване: вечерта е валяло и пътеките са били мокри…
— Бъдете по-ясен, господин Д’Артанян.
— Господарю, ваше величество ми каза, че на поляната в горичката Рошен лежи мъртъв кон, затова преди всичко огледах състоянието на пътищата. Казвам — пътища, защото в центъра на поляната се пресичат четири. Единствено по този, по който отидох, има пресни следи. По него са вървели два коня хълбок до хълбок. Осемте копита идеално са се отпечатали върху меката глина. Единият от конниците е бързал повече от другия. Следите на единия кон изпреварват следите на другия с едни гърди.
— Значи сте уверен, че са били двама? — попита кралят.
— Да, господарю. Конете са били тежки и са се движели с отмерена крачка. Те са добре тренирали, защото, стигайки до кръстопътя, са завили по съвършено прав ъгъл.
— По-нататък!
— На това място конниците за минута са спрели, вероятно за да уточнят условията на дуела. Единият от конниците е говорел, а другият е слушал и е отговарял. Неговият кон е рил земята с копито, това показва, че той е слушал много внимателно с отпуснати поводи.
— Значи е имало дуел?
— Това е вън от всякакво съмнение.
— Продължавайте, вие сте много проницателен наблюдател.