Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Нима храните някакви съмнения по този въпрос, господин Торнтън? — попита Шимейн, вдигнала покорно ръце, за да позволи на съпруга си да съблече роклята й.
— Не и когато жената, с която си играя, си ти, любов моя — увери я Гейдж през смях и отиде да прибере роклята в гардероба.
Когато се обърна, за да се полюбува на съвършената й фигура, очертана под дантелената долна риза, Шимейн пъхна пръсти в косата си и вдигна тежките огнени къдрици високо над главата си. После започна бавно да обикаля в полукръг около съпруга си, сякаш не искаше да се доближава прекалено много до него. Зелените й очи блестяха сладострастно, а на устните й грееше прелъстителна усмивка.
— Да бях магьосница, господин Торнтън, щях да ви държа в плен в пещерата си, за да изпълнявате моите прищевки денем и нощем. Щях неспирно да искам от вас нови и нови неща, докато се изтощите до смърт и нямате достатъчно сили дори да се надигнете от леглото си. И тогава щях да ви направя магия, за да ви накарам отново да изгаряте от желание по мен.
Гейдж, който поглъщаше жадно с поглед всяко нейно съблазнително движение, се усмихна.
— Аз правя това и в момента, мадам.
Сетне протегна ръка и, сядайки на ръба на леглото с разтворени крака, я придърпа към себе си. Пръстите му развързаха панделките, затварящи деколтето на ризата й и я нетърпеливо я разтвориха. Окъпани в светлината на свещите, пищните й гърди сияеха като сочни зрели плодове, които го изкушаваха да опита вкуса им. Той без колебание се поддаде на изкушени, ето и жадно ги засмука.
Обзета от сладостно опиянение, Шимейн долепи устни до тъмните му коси. Гласът й се бе превърнал в шепот.
— Само че когато прекрасният принц от моите сънища стане истински и е в прегръдките ми, магьосницата изоставя всички магии и заклинания и покорно го следва, накъдето и да я поведе. И нищо не може да я откъсне от него.
Гейдж вдигна глава и се взря в засмените й очи.
— Нищо ли, любов моя?
— Абсолютно нищо, скъпи — увери го Шимейн. И ако у него все още имаше някакви съмнения, тя ги заличи с дълга, пламенна целувка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Когато на следващата сутрин наетият от семейство О’Хърн файтон спря пред къщата му, Гейдж припряно излезе на верандата да ги посрещне. Не беше очаквал гостите му да пристигнат толкова рано, защото Рамзи бе казал, че когато тръгвал за работа, маркизът и родителите на Шимейн тъкмо се пробуждали. Гейдж ги помоли да проявят малко търпение и да изчакат няколко минути навън, докато той и съпругата му свършат работата, с която са се захванали. В момента той помагаше на баща си да се изкъпе в банята, а през това време Шимейн себе заела да чисти стаята му и да сменя чаршафите, за да не се налага да го безпокои по-късно. Гостите не останаха очаровани от посрещането, но Гейдж учтиво им се извини и ги увери, че той и съпругата му ще се присъединят към тях само след няколко минути. А дотогава на тяхно разположение щеше да бъде Рамзи.
В отсъствието на своя работодател Рамзи се нагърби със задачата да покаже на посетителите дърводелската работилница, в която в момента бяха останали само Слай Тъкър и двамата чираци. Преливащ от гордост, той обясни набързо на гостите целия дълъг и сложен процес на изработване на качествени мебели. Започна от чертежите и скиците на Гейдж, които демонстрираха невероятния му дизайнерски талант. После им показа разрези на различните дървета, които използваха. Всяко от тях — независимо дали бе кипарис, череша, клен, дъб или някое друго — имаше специфични линии и кръгове, които придаваха уникалност на изработените мебели. След като приключи с разказа си, Рамзи заведе слушателите си при Слай Тъкър, който полираше един наскоро завършен бюфет, и покани двамата О’Хърн, техните прислужници и маркиза да докоснат с пръсти вече полираната част, за да се уверят сами в съвършената й гладкост.
Най-впечатлена от изяществото на бюфета като че ли остана Камий, защото през всичките години на брака си и във всички домове, в които бяха живели, тъкмо тя бе човекът, който се занимаваше с подбора и подреждането на мебелите — дейност, в която Шемъс охотно й бе предоставил пълна свобода. Още много отдавна той бе проумял, че съпругата му притежава способността да превръща и най-обикновеното жилище в уютен, комфортен и подреден с много вкус дом, и никога не й се бъркаше, за да не й попречи да постигне желаното съвършенство. С годините Камий бе станала истински познавач и ценител на хубавите мебели. Въпреки че формата на бюфета бе проста, майсторски подбраните дървесни видове и изкусно съчетаните линии и възли по тях го правеха неповторим и красив. Като подчерта, че това е един от най-хубавите бюфети, които е виждала, Камий подкани съпруга си да го разгледа внимателно, за да разбере каква дарба и колко усърдие се изискват за направата на подобно изключително творение.