Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Най-накрая Джърл започна да изтегля хората си, редиците отстъпваха поред, като всяка прикриваше предходната. Войниците под командването на Корморант Итруриън вече бяха изчезнали, препускайки бързо в нощта, като неясни сенки из равнините, обгърнати от облаци дим и пепел от огньовете. Скалните троли се появиха, огромни, тромави чудовища, изникнали от ослепителните сияния на пламъците, вдигнали пиките и бойните си брадви. Срещу тях стрелите бяха безполезни. Лъконосците се изтеглиха, бягайки през тънката линия на Дворцовата стража, която оставаше на позиции. Джърл бързо нареди отстъпление, защото нямаше никакво желание да влиза в битка със скални троли тази нощ. Вражеската кавалерия нямаше да тръгне след тях, защото конете на северняците бяха отвлечени или пръснати из полето. Трябваше да се отърват само от тролите.
Но те се приближаваха много по-бързо, отколкото кралят бе очаквал. Сега в полето беше останала единствено Дворцовата стража. Стрелците и елфите-преследвачи вече бяха избягали в сигурността на Рен, а ездачите на Киър Джоплин се бяха върнали на север. Гномски стрели полетяха от лагера на северняците. Неколцина от Дворцовата стража паднаха и не помръднаха повече. Бремен, който беше дошъл в полето заедно с нападателите, за да осигури защитата на краля, се втурна край тях с развята черна роба. Той запрати Друидския огън право към напредващите троли. В ливадата лумнаха пламъци и за миг преследвачите се разпръснаха. Дворцовата стража поднови отстъплението си, а старецът и кралят бяха в центъра на редиците й, обградени от всички страни, докато бързаха към убежището на долината. Над полето се изви дим, носен от внезапно появилия се вятър, изпълнен със задух и пепел. Прейа Старли се стрелна напред, опитвайки се да открие път сред мъглата. Но объркването от дима и виковете на преследвачите беше твърде голямо. Малката група на Дворцовата стража се разцепи, някои тръгнаха в една посока с Бремен, а други с краля. Джърл Шанара изкрещя и чу да викат името му в отговор, но изведнъж всичко потъна в мъгла.
Тогава нещо огромно се стовари върху онези, които бяха избягали с краля, разпръсна Дворцовата стража и запрати встрани стоящите на пътя му войни, сякаш бяха кукли от слама. В следващия миг се очерта огромният му силует — зловещо чудовище, слуга на Господаря на Магията, призовано от отвъдното, с оголени зъби и нокти, цялото покрито с люспи. То тръгна с вой към Джърл Шанара и кралят едва успя да издърпа меча си. Магическото острие блесна, ярката му повърхност пламна в нощта. „Сега!“, помисли си кралят и се завъртя за удар. Сега ще видим! Той насочи магията на меча напред, призова я да го защити с огромната си мощ, щом създанието се приближи. Но нищо не се случи. Звярът посегна към него. Беше два пъти по-висок и двойно по-едър от Джърл. В отчаянието си кралят му нанесе удар, както би постъпил с всеки друг враг. Мечът се стовари върху чудовището и забави атаката му. Но магията така и не се появи. Джърл Шанара почувства как стомахът му се свива на възел от страх. Дворцовата стража се събра отново за схватката и обгради звяра от двете страни. Но той бързо смаза най-близките войни, отхвърли настрани останалите и продължи напред.
В този момент Джърл Шанара осъзна, че не може да накара магията на меча да влезе в действие и че всяка надежда, че тя ще го защити, е загубена. Беше си мислил, въпреки думите на Бремен, че острието съдържа сила, която би могла да повали врага — нещо като огън, нещо като неземна поразяваща мощ. Но мечът просто разкриваше истината и старецът беше наблегнал на това. И сега изглеждаше съвсем ясно, че истината е единствената сила на това оръжие. Страхът заплашваше да скове краля, но той с яростен вик се хвърли срещу звяра и хванал меча с две ръце, се защитаваше по единствения възможен начин. Блестящото острие просветна надолу и се вряза дълбоко в огромното създание, а от раната рукна черна кръв. Звярът проби гарда на краля, изби оръжието му и го запрати на земята.
Тогава се появи Бремен, изникна от мрака като призрак на отмъщението, с изпънати напред ръце, облени от Друидския огън. Пламъкът избухна яростно от пръстите му и се разби в чудовището точно когато то посягаше отново към краля. Огънят го обгърна, погълна го и го превърна в гърчеща се факла.