Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Звярът заотстъпва, извивайки се бясно, обърна се и се втурна в нощта, като оставяше след себе си огнена следа. Бремен не чака да види какво ще се случи с него. Наведе се над краля, елфите от Дворцовата стража се появиха отново, за да му помогнат, и изправиха Джърл на крака.
— Мечът… — започна кралят мъчително, клатейки глава с отчаяние.
Но Бремен го възпря със суров поглед и каза:
— По-късно, когато му дойде времето и не на всеослушание, кралю. Ти си жив, би се храбро и атаката успя. Това е предостатъчно работа за една нощ. Сега ела, оттегли се бързо, преди да са ни открили и други зверове.
Те отново се втурнаха в нощта — кралят, друидът и шепата войни от Дворцовата стража. Дим и пепел блъвнаха след тях, огньовете от каруците и стенобойните машини озаряваха хоризонта. Прейа Старли се появи от мрака, останала без дъх, забързана, в очите и искряха гняв и страх. Тя прихвана Джърл от лявата страна, за да го подкрепи. Кралят не се възпротиви. Очите му срещнаха нейните и после бързо се извърнаха. Устните му бяха стиснати. Страхът, спотаявал се в тъмните ъгълчета на съзнанието му, тази нощ бе избухнал — страх, че повереният му меч всъщност не е предназначен за него и няма да откликне на призива му, когато стане нужда. Тази нощ се бе сблъскал с предизвикателство и се бе провалил. Ако не беше Бремен, щеше да е мъртъв. Същество, далеч не толкова могъщо като Господаря на Магията, щеше да го погуби. Съмнението започна да подяжда решителността му. Всичко, което преди часове беше смятал за възможно, сега му се струваше загубено. Магията на меча не бе предназначена за него. Тя нямаше да откликне на призива му. Нуждаеше се от някой друг, някой по-адекватен за употребата й. И този някой не беше той. Не беше.
Чуваше ехото на тези студени и неумолими думи в ударите на сърцето си. Опита се да затвори ушите и съзнанието си за този звук, но не успя. Продължи да бяга, обзет от безнадеждност и отчаяние.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Щом Бремен тръгна на запад да занесе друидския меч на елфите, Кинсън Рейвънлок и Марет се насочиха на изток, покрай Сребърната река, в търсене на джуджетата. Първия ден вървяха през хълмистата местност по северния бряг на реката, а пътят им се виеше към гората на Анар. Мъгла висеше над хълмовете с упорита настойчивост, но когато слънцето изгря високо по пладне, тя започна да се разсейва. В ранния следобед пътниците достигнаха Анар и навлязоха в него. Тук теренът ставаше равен и гладък. Слънцето пронизваше заслона от листа и изпъстряше със светли петънца земята. Имаха храна и вода само до края на деня. Разделиха ги внимателно, щом спряха за обяд, като оставиха достатъчно за вечеря, в случай че не им се удадеше да се снабдят с друго дотогава.
Анар искреше със зеленото на дърветата си и синьото на реката, със сноповете слънчева светлина от почти безоблачното небе, с птичите песни и писукането на дребните животинки, стрелкащи се през гъсталаците. Но пътят им вече беше отъпкан и осеян с боклуци, останали от Северната армия. Не срещнаха никого. От време на време вятърът донасяше лека миризма на въглени и пепел и настъпваха моменти на тишина — толкова пълна, че и двамата започваха да се оглеждат за опасности. Минаха покрай малки къщурки и навеси, някои неразрушени, други изпепелени, но всички празни. Не се виждаха никакви джуджета. Не се разминаха с никой по пътя.
— Това не е никак изненадващо — каза Марет, когато Кинсън отвори дума. — Господаря на Магията току-що се е изтеглил от Източната земя. Джуджетата сигурно все още се крият.
Заключението й изглеждаше напълно логично, но въпреки всичко Кинсън беше разтревожен да открие тази страна така невероятно пуста. Отсъствието дори на преминаващи търговци го обезпокои. Това предполагаше, че вече никой не вижда смисъл да навлиза тук, сякаш животът бе напуснал напълно тези гори. За миг даже му се стори, че всички са изчезнали така безследно, сякаш изобщо никога не бяха съществували. Не беше виждал подобно обезлюдяване друг път. Ами ако джуджетата бяха избити до крак? Ами ако изобщо бяха изчезнали от лицето на земята? Четирите земи никога нямаше да се възстановят след такава загуба. Никога вече нямаше да са същите.
Те вървяха колкото се може по-безшумно, обзети от мислите си. Не разговаряха много. Марет крачеше с вдигната глава и вперени напред очи, като че ли се взираше в нещо отвъд онова, което се откриваше пред погледа им. Кинсън се зачуди дали тя не се опитва да отгатне истината за произхода си, но вече в светлината на наученото от Бремен. Това, че не бе негова дъщеря, след като толкова дълго бе вярвала в обратното, сигурно бе доста шокиращо. Но по-лошото беше, че тя вероятно бе дете на някой от мрачните слуги на Господаря на Магията. Кинсън не можеше да си представи как би реагирал на подобно разкритие. Не мислеше, че ще го приеме лесно. Каза си, че твърдението на Бремен, че произходът на Марет не може да е оставил белег върху нея като личност няма никакво значение. Тук не ставаше въпрос само за логика. Марет беше интелигентна и здравомислеща, но трудното детство и перипетиите в по-сетнешния й живот я бяха направили уязвима и всичко това лесно можеше да подкопае устоите й.