Ключът на Лъжеца

— Към стълбите! — Махнах на механизма да върви нататък и той мина покрай мен, прекоси фоайето с дрънчащи стъпки и стигна до централното вито стълбище. Преграждаше го голяма порта от кръстосани железни решетки с орнаменти във формата на роза на всеки възел. Около стълбището имаше множество врати, водещи към различни стаи и коридори, и един щателен, или поне предпазлив човек като мен би трябвало да си подсигури първия етаж, за да има чист път за бягство и да не могат нападатели да се промъкнат откъм тила му. От друга страна, Едрис Дийн почти със сигурност се беше качил право в килията на Снори с разрешителното за изтезания. Пъхнах ключа в ключалката на портата и го завъртях. — Четвъртият етаж! Така каза човекът.

На първия етаж един надзирател се сепна от дрямката си и едва не падна от стола. Успя да нададе кратък стреснат вик, преди Пазителя да го халоса с чиновника. Познатата човешка миризма ми подсказа, че тук се държат затворници. Отключването на вратите около стълбището разкри стаичката за спане на надзирателя, склад, килер с метла и коридор към някакъв проход, който обикаляше в кръг Кулата между два реда килии. По стените му се редяха тежки врати с по едно малко зарешетено прозорче на всяка. Пазителя остави в първата килия стража на портата, стража на приземния етаж, надзирателя и чиновника, изненадвайки дрипавия старец вътре с тази неочаквана компания.

Щом се върнах на стълбището по петите на Пазителя, чух тревожни викове откъм горните етажи. Явно задавеното квичене на надзирателя и последвалото млатене с тъп предмет не бе останало незабелязано.

— Нагоре! Нагоре! — Плеснах с ръце. — А ти стой наблизо. — Дадох знак на Хенан да дойде при мен и приготвих меча си. Страхът вече беше започнал да ме догонва.

Пазителя ни поведе. Надзирателят на втория етаж бе останал на своя пост и чакаше с обкована с месинг тояга в ръка, а от двете му страни стояха двама стражи с изтеглени мечове. Пазителя тръгна срещу тях, разперил ръце, докато те се взираха невярващо в него. Надзирателят изтърва тоягата, единият страж успя да нанесе колебливо мушкане, което отскочи от бронята на войника, и тримата бяха сграбчени в метална прегръдка.

— Ще ги затворим. — Забързах покрай него да отключа вратата към коридора, а после и първата врата от другата страна. Пазителя ме последва и хвърли пленниците си в килията, която този път се оказа празна. — Бързо! — Не знаех колко време имаме, но бях сигурен, че отлита.

Пазителя пое нагоре по стълбите, а аз го следвах плътно. Не бяхме направили кажи-речи и една крачка, когато някакъв страж се втурна надолу по витото стълбище, крещейки боен вик, който приличаше повече на вик на ужас, вдигнал високо късия си меч. Човекът нямаше време да осъзнае срещу какво е изправен, преди да бъде отхвърлен към стената. Пазителя улови омекналото тяло, когато то отскочи от нея.