Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Мой си — прошепнах, спомняйки си как чаках с Юсуф в Златната къща и черната му усмивка, докато ми разказваше как машината на Механиците кодирала пръчица за всеки нов собственик и тази пръчица, пъхната в главата на определения механичен войник, прехвърляла лоялността му към човека, който го е купил. Усетих как пръчицата се променя, зацепва се, а после я завъртях и я изтеглих бавно, цели петнайсет сантиметра обсидиан. — Мой! — повторих по-високо.
— Но… — Хенан се мръщеше, когато скочих долу при него. — Ти го счупи…
— Развих го — казах. — Има разлика. Пък и той така или иначе си беше почти развит. — Заобиколих го пак, за да се върна при отвора за навиване. Ключът се промени, за да пасне на вдлъбнатината, когато посегнах към нея. — Хайде… — Започнах да въртя ключа в посока обратна на първата. — Да видим… — вложих малко мускули — какво… — из цялото тяло на войника почнаха да шепнат и жужат зъбни колелца — можем… — продължих да въртя — да… направим.
Не съм учен, нито техник, но май си спомням отнякъде, че във физиката е като в живота. Не получаваш нещо за нищо и ако искаш да извлечеш много, трябва да вложиш много. А аз исках много от най-новото си притежание и не исках да влагам много в него. Според всякаква логика би трябвало да стоя и да го навивам цял час само за да го накарам да направи една-единствена крачка напред, само че ключът, който държах, си имаше собствени правила. Той бе създаден да отключва, да премахва препятствия, да позволява на собственика си да стигне докъдето иска. Аз исках да получа напълно навит войник. Неговата неработоспособност бе препятствието пред мен. Спомних си как когато държах орикалкума можех с достатъчно съсредоточеност и воля да събера бясно пулсиращата му светлина в един-единствен ярък лъч и да го насоча напред, докато концентрацията ми изневери и той се разпадне. Призовах същата тази съсредоточеност и напрегнах воля да насоча целия скрит в мен потенциал в един-единствен лъч през черната пръчица в ръката си към металната маса на войника.
С всяко завъртане на ключа шумът във войника се усилваше, колелца се въртяха, пружини стенеха, механизми бръмчаха в бясно движение, чуваше се скърцане и дрънчене, докато разни чаркове в дълбините се натягаха, и още, и още. Мислех си за Едрис Дийн и въртях ключа, макар че той се съпротивляваше и заплашваше по-скоро да съдере кожата на дланта ми, отколкото да се завърти на още един градус. Войникът изстърга, бронята му се раздвижи, когато дълбоко в него запасите му от сила се свиха в могъщи ядра, които биха могли да го движат още седем века. Голямата глава над мен се завъртя върху шия от стоманени пръстени, зъбци се зацепваха, заяли механизми поддаваха с остър пукот. А очите, които ме намериха, пламтяха дори в светлината на новия ден.
— Джалан Кендет — изрече той с ръбат глас, който ехтеше като прекалено натегнати струни на лютня.
— Принц Джалан — поправих го. — Виж това момче. — Посочих и изчаках главата да се завърти и да се вторачи в Хенан. — Хенан Вейл. — С него ще влезем в този затвор да измъкнем двама затворници. Ти трябва да вървиш пред нас и да ни пазиш от всичко, което се опита да ни спре.
Главата на войника се извъртя обратно към мен с внезапно и гладко движение, доста по-бързо от движенията му преди навиването.
— Това ще наруши множество закони, важащи в град Умбертиде.
— Забележката е взета предвид. Да вървим. — И махнах към внушителната врата, осигуряваща достъп до Кулата на мошениците.
Войникът закрачи чевръсто към вратата и почука четири пъти. Чух дрънчене, някой промърмори и тя започна да се отваря. Войникът я дръпна рязко и пазачът зад нея излетя на улицата, повлечен от дръжката. Пльосна се по лице малко пред мен. Докато се надигаше на четири крака, го изритах в главата.
— Мама му стара! — Канех се да се извиня, че съм го изритал, докато е паднал, но мен ме заболя повече от него. Заобиколих с куцукане безчувственото му тяло, като мърморех още пиперливи ругатни. Спрях само колкото да измъкна късия му меч от ножницата.
Докато стигна до входа, механичният войник беше изчезнал вътре. Успях да сграбча Хенан за рамото и да го дръпна назад.
— Само глупаците се втурват презглава. Признавам, че цялото това начинание е изключително глупаво, но дай да не влошаваме нещата още повече. — Избутах го зад мен и надзърнах във фоайето. Войникът стоеше там, хванал в едната си метална ръка страж, а в другата — чиновник, грабнат иззад бюрото. Може би ги стискаше прекалено силно, за да викат за помощ, или пък бяха прекалено уплашени, че ще ги направят на кайма, но както и да е, и двамата мълчаха.