Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Разтърках възпалените си очи и приклекнах. Една прозявка ме надви. Чувствах се по-уморен и сънлив от когато и да било в живота си. Единственото, което исках, беше да легна и да затворя очи…
— Трябва да направим нещо! — Хенан подръпна ръкава на ризата ми с подновена решителност. — Снори никога не би те оставил там вътре!
— Аз не бих се оказал там вътре! — Наежих се при този намек. — Аз не съм мошеник… — Млъкнах, осъзнал, че в очите на умбертидските власти съм точно такъв. Най-вероятно само семейното ми име ме беше спасило от ужасите на Кулата, или може би документите не бяха имали време да стигнат където трябва. Предвид страстта на Умбертиде към бюрокрацията и охлювската скорост, с която придвижваха нещата, вероятно второто предположение беше правилното.
Вдигнах поглед към гранитните стени на Кулата на мошениците и потреперих. Високо над нас първите слънчеви лъчи затопляха керемидите на коничния покрив. Снори се държеше срещу въпросите на тъмничарите си вече дни, колко точно не знаех. Четири? Пет? И за какво? Рано или късно щяха да го прекършат и доколкото му бе известно, да вземат ключа. Болката му беше също толкова безсмислена като мисията му. Дали наистина смяташе, че някой ще го спаси? Кой, по дяволите, би го направил? Кого изобщо познаваше тук? Със сигурност никой, от когото може да се очаква да щурмува затвора и да го измъкне…
— Бихме могли да изкатерим… — Хенан млъкна сам — дори не се наложи да му казвам, че не бихме могли.
— Мътните го взели, онзи огромен идиот не може да си мисли, че… аз? Това просто не е разумно! Аз дори не…
— Шшшшт! — Хенан се обърна и ме бутна назад.
Двама мъже минаха покрай нашата пресечка, потънали в разговор. Присвихме се, скрити зад едно стълбище, а аз потиснах внезапното желание да кихна.
— … другия. Ама тези правила! Направи това, направи онова, вземи подпис върху това… божичко! Десет формуляра, две съдилища и пет дни само за да допрем нажежено желязо до плътта! — Говорещият беше як дебеловрат мъж, чийто силует се очертаваше на фона на ярката Патрицианска улица. В него имаше нещо познато.
— Всичко с времето си, специалисте, и по реда си. Не може да се каже, че приложеният досега натиск е бил… нежен. Законът изисква преди железата да се използва побой, тояга и млатило. За всяко от тези неща трябва да бъдат приведени аргументи, заедно със съответните… — Гласът на втория мъж заглъхна, когато отминаха по улицата. Един кон изтрополи в обратната посока, яхнат от ездач в черно. Скоро улиците щяха да се изпълнят с хора, бързащи по задачите си, щом банките отворят.
Подадох се над стълбището и погледнах надолу към Хенан.
— Имаше нещо… — Вторият мъж също ми се струваше познат, макар да бях видял само силуета му: по-дребничък, модерен, ако се съдеше по глупавата му шапка. В походката му имаше нещо много прецизно, много отмерено. И гласът на първия… имаше акцент. — Ела!
Помъкнах Хенан към ъгъла, приклекнах там и надзърнах подир двойката. Те бяха пресекли улицата, за да се представят на механичния войник пред вратата на Кулата, и стояха с гръб към нас. Войникът, на фона на който и двамата изглеждаха като джуджета, взе свитъка, подаден му от по-високия, като го щипна изненадващо деликатно с пръсти. Модерният се извърна едва-едва и успях да зърна профила му. Като всички тях, той имаше бялото лице на човек, фанатично избягващ слънцето, но конкретно този бял оттенък, като на рибешки корем, надминаваше дори бледността на северняк зиме.
— Марко!
— Кой е… — Затиснах с длан устата на Хенан и го дръпнах назад.
— Марко — казах. — Банкер. Един от най-нечовечните човеци, които съм виждал, а съм познавал истински чудовища. — Освен това бе последният, когото исках да видя, тъй като дължах на банката му повече, отколкото на Мейрес Алус. Но какво правеше той тук? Златната къща ли беше определила шейсет и четири хиляди флорина дълг на едно просяче и го бе пратила да гладува в затвор за длъжници? Златната къща ли беше завъртяла колелцата на умбертидското правосъдие, за да издейства разрешително за нажежени железа, с които да развържат езика на Снори?