Фурията на курсора

— Ах, ах, господарю мой. Тя се изчерви. Не е ли прелестна?

За свой ужас Амара разбра, че Одиана е права. Усещаше, че бузите й горят така, че може и вода да свари на тях, и нямаше представа какво да прави с това.

Това не беше от ситуациите, с които я бяха обучавали да се справя. Тя се отдръпна от лейди Акватайн и нейните васали и вдигна маскировката си.

А тя се състоеше от рокля от червена коприна със семпла кройка, държаща се на две тесни копринени панделки. Деколтето, ако това изобщо можеше да се нарече така, беше опасно дълбоко — а задната част на дрехата би трябвало да я оставя гола почти до талията. Ако се плъзне, ще се задържи чак на бедрата й, ако има този късмет.

— По-бързо, размърдай се — упрекна лейди Акватайн Одиана. — Покажи й останалото.

— Да, ваша милост — отвърна Одиана с лек реверанс.

После тя извади чифт леки сандали с ремъци, които се пресичаха, обвивайки крака до коляното, две елегантни сребърни гривни, изработени под формата на виещи се бръшлянови стъбла, обшита с мъниста шапка, която леко напомняше на капак, и обикновена, гладка метална лента.

Яката на подчинението.

Това беше устройство на роботърговците, изковано от фурии, за да държи този, който го носи, в подчинение на собственика на роба. То можеше с болка да извади от строя този, който го носи, но можеше и, което беше още по-жестоко, по прищявка на собственика на роба да го накара да изпита противоположни усещания и то със същата интензивност. Яките за послушание понякога се използваха и за обуздаване на особено опасни призователи, въпреки че подобни случаи бяха изключително редки в историята. Но ориентировъчно през миналия век, когато робството беше навлязло в епохата на мрачния си разцвет, тяхното производство и употреба бяха получили по-широко разпространение. Продължителното въздействие на яката заплашваше с гибел разума и силата на волята. Постоянно изтезавани с болка и удоволствие, жертвите бяха принудени да се подчиняват на своя господар и да изпитват удоволствие от това. След известно време, често години, такива роби се превръщаха в животни в човешки облик, тяхната личност биваше унищожена и заменена от простото, но неустоимо въздействие на яката. И което беше най-страшното, те бяха безумно щастливи от такова съществуване.

Хората с по-развита сила на волята често успяваха да се противопоставят максимално на тази безчовечност, с която се сблъскваха другите, поне временно. Но нито един не го преживяваше без последствия. Почти всички безнадеждно полудяваха.

— Червен — пропя Одиана и като се изправи на пръсти, се понесе в лек танц. Копринената й рокля промени цвета си от бледосин на розов. — Вие сега сте с такъв цвят, курсор.