![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Той бавно премина моста и когато се обърна с лице към звучащите иззад дърветата песни на враговете, призраците изчезнаха. Заклинанието на Гло-гло беше престанало да действа. Какво път, то свърши своята работа, сега графът трябваше да свърши своята.
Оставаше единствено да чака орките да се появят. За миг капитанът на гвардията съжали, че е само с лека броня, а не с прочутите си доспехи. Но какъв смисъл да съжаляваш сега? Нито шлем, нито щит, благодарение на които би могъл да издържи много по-дълго. От оръжията разполагаше само с меч и кинжал. Въпреки дъжда, графът свали плаща и го хвърли под краката си. Сега няма да ограничава движенията му, а и плащът ще покрива мократа земя и ще му попречи да се подхлъзне. Милорд Алистан хвърли ножницата настрани и стисна с две ръце батарското си острие. Мечът беше малко по-дълъг от обичайните остриета — разбира се, той отстъпваше по размери и на биргризените, и на еспадроните, и на биденхандерите, но беше напълно достатъчен за това втората ръка да намери място на дръжката. Беше готов. Оставаше му само да чака.
Рогът запя съвсем близо, а после от пелената на мъглата се появиха орките. Шест, десет, петнадесет, седемнадесет. Седемнадесет Първи. Орките забелязаха Алистан Маркауз и един от тях вдигна стиснат юмрук. Преследвачите забавиха темпото и преминаха на ходом, оглеждайки подозрително наоколо, очевидно се страхуваха от засада. Графът се ухили. Първите спряха до самия мост.
— Къде са твоите спътници, човеко?! — извика един от тях.
— Далече — тихо каза графът, но те го чуха.
— Предай се, иначе ще умреш!
Милорд Плъх едва забележимо поклати глава. Двама орки пристъпиха напред и графът осъзна, че всичко се развива не както се надяваше. Срещу стрелци с лък той беше уязвим и нямаше да издържи дори минута.
— Какво, Първи, уплашихте ли се?! — с всички сили извика Алистан Маркауз и гласът му отекна над клисурата и изоставения град. — Или вие не сте орки?! Онези, които считат себе си за висша раса, се уплашиха от маймуна?! Какви ги вършите, Първи?! Нямате ли смелост да излезете срещу мен с ятагани, а не с оръжия за деца и страхливци?! Вие сте седемнайсет, а аз съм сам! Хайде, орки! Докажете на глупавата маймуна, че вие наистина сте Първи! Просто трябва да извадите ятагани и да преминете моста!
Капитанът на гвардията искаше да играе по оркската гордост и му се получи. Във всеки случай, един от орките спря стрелците и започна да се съветва с другите воини. Графът чакаше. Чакаше и се молеше. А после усети поглед, който пробиваше гърба му, и рязко се обърна.
Тя стоеше зад него. Жената беше облечена в проста рокля без ръкави, пищната бяла коса падаше по голите й рамене, а лицето й беше скрито от полумаска-череп. В ръцете си непознатата държеше букет бели нарциси и неотлъчно гледаше в Алистан Маркауз с празните си очни дупки.
— Не!!! — той гневно и яростно поклати глава. — Не! Само не така! Не от стрели!
Тя мълчеше.
— Трябва ми време! Съвсем малко! А после ще тръгна с теб! Дай ми само няколко минути, в името на Сагра! Ще взема със себе си колкото се може повече!
За миг му се стори, че Смъртта ще откаже, но тя замислено откъсна листо от нарциса и безшумно отстъпи назад, към портите.
„Ще почакам, но не за дълго.“
Той по-скоро усети, отколкото чу думите й, и като стисна още по-здраво дръжката на меча си, изръмжа, предвкусвайки предстоящата битка. Орките спряха да се съвещават и един от тях отзова стрелците.
— За последен път ти предлагаме да се предадеш, плъх!
Плъх? Какво пък, той наистина беше Плъх. Имаше честта да го носи на герба си. „Не притискай плъха в ъгъла“ — това беше девизът на рода му. Орките просто не знаят колко опасен е плъхът, когато е притиснат в ъгъла. Няма какво да губи и ще продаде живота си скъпо.
— Хайде, Първи! Ще ви покажа на какво са способни плъховете!