Виелица на сенките [bg]

Ловните рогове победно ечаха зад гърба му, но все още имаше достатъчно сили, за да продължи да бяга и да отведе орките по-далеч от отряда. Много се надяваше, че Еграсса ще успее да изведе хората от проклетата гора, тогава и за Валиостр ще има надежда. Призраците, създадени от заклинанието на стария шаман, мълчаливо крачеха зад гърба му и съвестно оставяха следи по земята и по листата. Тичаше бързо, но в същото време се стараеше и да пести сили за предстоящата битка. Граф Алистан Маркауз не хранеше никакви илюзии за спасение. Знаеше, че Първите рано или късно ще го настигнат, както и че едва ли ще се справи с тях. Можеше да бяга още най-много пет минути — след това всяка следваща крачка, всеки ярд щеше да изцежда силите му и колкото по-дълго бяга, толкова по-лесно Първите ще го заловят жив. А жив при орките граф Алистан Маркауз не искаше да попада. Гората се простираше навсякъде, не се виждаше никаква пролука или проблясък между дърветата, само плътна мъгла. Продължителното бягане до предела на силите вече не решаваше нищо. Време беше да потърси място, където да умре. Никога не си беше представял, че ще свърши така, сред дъжд, мъгла и мрачна есенна гора. От смъртта той не се страхуваше, Алистан Маркауз я бе виждал достатъчно много през живота си, най-много се страхуваше, че никой няма да разбере как е умрял. Като малък мечтаеше да умре като герой на бойното поле, защитавайки знамето или закривайки с тяло тогава още младия крал. Красива смърт, достойна за песен. Но смъртта не се избира — тя е тази, която прави своя избор кога да дойде при някого и да го отведе в светлината. Или в мрака. Краят винаги е един и каква е разликата къде ще умреш — в разгара на битка или в мъглива гора? Но той ще организира на Първите една малка война и ще продаде живота си скъпо, само дано орките не решат да използват лъковете си, а да влязат в бой. Разбира се, той можеше и да не поема тази задача, а да натовари с нея или Змиорката, или Фенерджията, но ще може ли после да спи нормално, знаейки, че вместо себе си е изпратил друг в обятията на смъртта? Свикнал бе първи да влиза в битка, първи да насочва коня си към вражеските копиеносци. Винаги първи, винаги на върха на атаката. За това го и уважаваха воините.