Детето на нощта [bg]

- Не тичай така! Закрилниците ще се справят!

Оставаха им двайсетина разкрача до залата, когато на вра­тата се появи Закрилник, а в ръцете му врещеше Лиана. Из­веднъж се разтресе целият и падна по лице. Илкар усети смра­зяващия полъх на Леден вятър. Знаеше, че тялото на Закрил- ника е опазило беззащитното дете. Но сега Лиана не можеше да се измъкне изпод него.

Ериан хукна към нея с крясък. И Илкар бягаше натам, мо­леше се Хирад да не е изостанал Много. Колкото и да напряга­ше краката си, времето сякаш пълзеше. Маг от Дордовер със Сенчести криле излезе от залата, погледна към тях и се наведе да отмести трупа. Ериан се скова, само викаше името на дъще­ря си. Момичето протягаше ръце към нея и молеше за помощ.

Зад Илкар избухна заклинание и мислите му внезапно се про­ясниха страховито. Пред него онзи от Дордовер се канеше да грабне Детето на Нощта. Щеше да отведе Лиана обратно в Дор­довер, където заплахата от Единството да бъде заличена вед­нъж завинаги. Толкова лесно беше да му позволи. Просто ня­маше да стигне навреме до него и никой не би имал правото да го обвини. Можеше да спаси Школите. Можеше да спаси мъчи­телно възстановяващата се Джулаца.

Той си оставаше маг от Джулаца, не би трябвало да има и повод за колебание. Какво му каза Незнайния онзи път - няма­ло да попречи, ако друг поиска да я убие. Подразбираше се, че за Илкар спасението на неговата Школа е по-важно от един- единствен живот.

Как не!

Не знаеше какво го прихвана. Никога не бе опитвал нещо подобно през живота си, но подсъзнанието заповяда на тялото, без да се допитва да разсъдъка. Измъкна меча си - само това оръжие имаше - и го метна през коридора. Сега времето сякаш спря.

Острието се въртеше във въздуха. Не беше майсторско хвър­ляне, но свърши работа. Удари мага от Дордовер с плоската страна и той залитна назад. Крилете му изчезнаха. В следва­щия миг Ериан се протегна към Лиана и я издърпа. Дордоверецът пак скочи към тях, но дотичалият Илкар го хвана през кръста и двамата рухнаха на пода.