![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Хирад зърна Селик, изправен над проснатата в краката му Ериан. Лиана стоеше отстрани и пищеше, но сега не можеше да се тревожи и за нея.
- Селик, нали ти казах, че пак ще се видим.
Предводителят на Черните криле се обърна към него, стиснал меча си, уродливото му лице се изкриви в пародия на усмивка.
- Знаех си, че няма да изляза жив оттук, но ще изтръгна сърцето на Гарваните. Първо теб, после кучката.
Изрита Ериан в корема и тя изстена. Лиана се разпищя още по-пронизително.
- Мечтай си! - изръмжа Хирад и го нападна.
Малкото здрави стъкла в прозорците из цялата къща се пръснаха на хиляди късчета. Мазилката се напука и падна. Цепеха се греди, от покрива се сипеха каменни плочи, подът се разклати.
Навсякъде бушувате ураган. Стените откъм градината се разхвърчаха навън, таванът на коридора хлътна. Хирад също като Селик не можа да се задържи прав. Преметна се, видя Лиана да стои неподвижно насред това безумие, после се вторачи в Илкар, който крещеше, от носа и ушите му потече кръв. Трябваше да го изведе веднага.
Събра сили да се надигне и се пребори с унищожителната стихия, за да преодолее разстоянието до мястото, където неговият приятел лежеше свит на кълбо. Хирад се озърна - маговете от Дордовер също се гърчеха в мъки. Вторачи се в Лиана. Ако никой не успееше да я спре, всички магове в къщата щяха да умрат.
Подът под краката на Дензър подскочи и се сцепи, той се свлече. Незнайния се обърна да му помогне и видя как покривът се изду, после рухна по цялата дължина на коридора в порой от разтрошено дърво и плочи. Дордоверците забравиха за гонитбата, закриваха главите си с ръце и тичаха назад, за да не ги затиснат срутените отломки.
Парче от греда удари Незнайния по рамото, докато се навеждаше да вдигне проснатия маг. Вятър, какъвто не бе виждал и чувал досега, го събори по корем и лицето му се озова до главата на Дензър.
- Какво е това?!
- Лиана - изломоти магът през зъби, в устата му се стичаше кръв от носа. - Ериан трябва да я обгърне с щит. Тя придърпва цялата мана в себе си и не може да я... задържи. Заведете Ериан и Лиана в кухнята при Ал-Дречар.
Незнайния разбра какво се иска от него.
- Дарик, помогни!
- Не! - кресна пълководецът в ухото му. - Искам да намеря Рен. Не мога да я зарежа в тази стихия.
Той изтича към вратата, за да се измъкне в градината.
Незнайния изправи Дензър и се обърна. Аеб се бореше с вятъра, за да стигне до залата. Незнайния се затътри подире му, извръщаше се, за да опази лицето си от урагана, и спираше с едната си ръка летящите насреща парчета мазилка.
Вътре шумът беше още по-смазващ.
„Аеб, дано мислите ми стигат до теб. Трябва да заведете Ериан и момичето при Ал-Дречар.“
Аеб се огледа и кимна. В същия миг други Закрилници пропълзяха през залата. Един прегърна Лиана с огромната си ръка, други двама вдигнаха Ериан. Зад Незнайния прегърбени и наведени дордоверци се мъчеха да преборят вятъра, влачеха крака между парчетата и убитите си съратници .Лиана даваше още малко време на онези, които я защитаваха, но изписаната по лицето ѝ болка беше ясен знак, че това разкъсва ума ѝ.
40
Кухнята беше като оазис на спокойствието, но запазването му довършваше Ал-Дречар твърде бързо. Трите седяха в леглата си, сплели пръсти, техният щит се разпростираше, но стигаше само отвъд масата в средата на стаята. Зад щита маната вилнееше. Всички незакрепени предмети се разбиха в стените или в щита. Пръскаха се чаши, столове се надробяваха на трески, дори масата се бе плъзнала към тях и щеше да ги смаже, но я спряха навреме.
Ефимер се бореше да стигне до Лиана със съзнанието си, да я опази, да уталожи страха ѝ. Но момичето беше прекалено далеч, а и нямаше връщане назад. Сега беше времето Ериан да стори каквото е нужно, иначе щеше да закъснее безвъзвратно.
Вратата към залата се отвори с трясък. Пазещият я Закрил- ник понечи да удари, но видя какво става и се наведе да завлече вътре Хирад и Илкар. Пак затвори зад тях и се изправи невъзмутим. Вихрушката дърпаше дрехите му, защото стоеше при самата граница на щита.
- Къде е тя, Ефи? - изохка Мириъл. - Няма да издържим дълго.
- Отвън - дрезгаво се обади Хирад. - И двете още са отвън.
Сведе поглед към Илкар. За щастие елфът дишаше и варваринът се хвърли към вратата.
- Побързай, Хирад - примоли се Ефимер.
Нямаше нужда. Закрилник, носещ Лиана, едва не падна в ръцете му, но се просна под щита и воят, трясъците и къртенето секнаха, сякаш някой спусна завеса. Щитът спря маната, вливаща се в Лиана, чието съзнание още не бе добило толкова опит, че да се изплъзне от магическата им мрежа.