Детето на нощта [bg]

Автор: Баркли Джеймс
Серия: Хрониките на гарваните #3
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545859489
Переводчик: Владимир Зарков
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:

Всичко започва с огромна вълна. Надига се нова сила. Тя ще помете от пътя си четирите древни Школи по магия с гигантско отприщване на маната по пътя към завръщане на Единството. Това е силата на самата земя, тя се е въплътила в петгодишната Лиана и момичето може неволно да унищожи Балея. В отчаяния си стремеж да запазят своята власт Школите са готови на всичко, за да обуздаят детето. А ако не успеят - ще го убият. Обзета от страх, майката на Лиана я скрива в далечно убежище на древна сила. Детето потъва в своята Нощ и природните стихии връхлитат Балея. Бащата тръгва да ги търси. Той е Дензър от Гарваните, а майката е Ериан. Но ще съумеят ли дори Гарваните да намерят Лиана? И ако я намерят, какво са длъжни да сторят? Лиана съсипва света, хиляди хора загиват, стотици гинат в битки сред проблясъци от ада... Ще ѝ позволят ли Гарваните да живее? Или в Балея няма място за нов Септерн...

Перейти на страницу:

Навън се чу тропот, в порутената къща се разнесоха нови заповеди - явно оцелелите дордоверци се събираха за последна атака. Незнайния се дотътри през вратата с Аеб, който крепеше и него, и Дензър. Веднага след тях влязоха двамата Закрилници с Ериан.

Изтезаваният от демони Закрилник лежеше мъртъв на пода, убит от свой събрат. За душата му това бе избавление.

- Преградете вратата - каза Незнайния. - Времето ни изтича.

- Сега, Ериан - смънка Дензър. - Сбогом, любима!

Той изпълзя при нея, тя замаяно се подпря на длани. Двамата се вторачиха в Лиана, изпружена вдървено в ръцете на Закрил ника, който я бе измъкнал.

- Остави я и ни отбранявай - рече му Дензър.

- Както заповядаш, магистре.

- Ериан - благо промълви Ефимер, - знаеш какво да правиш.

Ериан кимна, прегърна детето си, облегна се на Дензър и се подготви да проникне в Единството, без да забравя нито за миг, че няма да се завърне.

* * *

Дарик се прокрадваше бързо към градината, като внимаваше главата му да не се подава над первазите на прозорците. Прикриваше се в дълбоките сенки, хвърляни от догарящите дървета. В тишината след буйството на маната ушите му долавяха всеки звук. Зад него крещяха дордоверци, но отпред не се чуваше нищо. Измъкна се в обхванатия от пожара двор и изтича покрай стена, съборена от краткия, но опустошителен ураган.

Пробягваше от сянка в сянка, вече бе видял овъглените сгърчени трупове на четирима магове и един елф. Вдясно от него още дордоверски войници се бяха устремили по останалия без покрив коридор към балната зала. Твърде много войници... Макар че в кухнята имаше Закрилници и Гарваните щяха да се присъединят към тях, враговете неминуемо щяха да надделеят.

Дарик се премести към южната врата. Още петима мъртви магове, повалени от стрели или заклани. Дарик клекна при последния и се огледа. Поне един елф бе останал жив, за да свърши тази работа с ножа си.

Дебнеше за каквото и да е движение, когато усети връх на стрела зад ухото си.

- Тепърва трябва да те уча, не ставаш за съгледвач - поклати глава Рен и отпусна лъка. - Какво търсиш тук?

Дарик се обърна. Зад нея стоеше елф. Дясната ѝ буза бе обгорена лошо, от дълбоко порязване до лявото ѝ ухо се стичаше кръв. Ренерей трепереше.

- Теб - каза ѝ пълководецът. - Дордоверците стигнаха до последната ни позиция. Гарваните няма да ги отблъскват още дълго. Трябва да помогнем. Сещаш ли се за нещо?

- Имам една идея - кимна тя.

* * *

Незнайния издърпа масата и широкият ѝ плот закри изцяло едната врата на кухнята. Двама от оцелелите шестима Закрилници затиснаха масата с телата си и оставиха на дордоверците единствена възможност да нападнат от трапезарията. Враговете не се помайваха.

Удар след удар цепеха дъските. Гарваните и Закрилниците чакаха. Дробовете на варварина сякаш щяха да се пръснат. Кожата на главата му смъдеше, откакто го халоса парче мазилка. Но зад него Ериан жертваше живота си за своето дете и той беше готов да постъпи като нея, за да ѝ даде време да изпълни дълга си. До него връх на меч почукваше по напуканите каменни плочи. Хирад срещна непреклонния поглед на Незнайния и попита:

- Готов ли си за това?

- А ти как мислиш?

- Какво стана с Дарик?

- Викна ми, че щял да потърси Ренерей. Добре прави, защото той я изпрати в градината.

- Аха... - проточи варваринът. - От него ще излезе чудесен Гарван.

- Ако остане жив, в което се съмнявам.

Почукването спря. Незнайния чакаше с Аеб отляво и Хирад отдясно, другите Закрилници се наредиха до тях. Дордоверците разбиха вратата и нахълтаха.

* * *

Дарик, Рен и Аронаар от Гилдията минаха припряно през смущаващо пустото преддверие и стигнаха до главния вход. Внимаваха да не се подхлъзнат в локвите кръв между безредно нападалите трупове. Откъм кухнята вече се чуваха шумовете на ожесточено сражение.

Ренерей вдигна ръка и двамата мъже спряха.

- Ето го под дърветата отсреща. Тъкмо това очаквах от страхливеца.

Дарик се вгледа и различи Вулдарок. Около него бяха трима магове и двама войници. Седеше удобно, явно равнодушен към гибелта на толкова много хора по негова воля, и чакаше всичко да свърши.

- Вие вижте сметката на маговете - каза Дарик. - И се постарайте Вулдарок да няма време за заклинание. Аз ще се заема с войниците.

- И двамата ли?

- Няма да е труд но.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?