![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Варваринът ръмжеше, кръвта му кипеше, чувстваше се окрилен и неописуемо вбесен. Отби удар към гърдите му и с левия юмрук смаза носа на врага. Без да прекъсва движението, той се завъртя, заби левия си лакът в лицето на жертвата и довърши с опакото на дясната си ръка. Дордоверецът се просна на пода с обляно в кръв лице и Хирад се вряза в плътната група противници. Нямаха време да осъзнаят какво ги е сполетяло.
- Елате ми, гадини!
Цапардоса с меча един по челото, сцепи костта и от разбития череп пръсна мозък. Ритна мъртвеца, за да изтръгне оръжието от главата му и да си освободи място.
- Илкар, идвам!
Пред него имаше още врагове. Закрилници го изпревариха и повалиха двама от онези, които се бяха устремили да догонят Ериан и Илкар. Всичко се обагри в червено пред очите на варварина, докато избираше следващата жертва.
- По-живо, по-живо! - викаше Дензър, отчаяно поддържащ щита, от който отскачаха стрели. - Стойте зад мен, нападайте само ако доближат на две крачки!
Незнайния куцаше все по-мъчително по коридора, Аеб вървеше от едната му страна, Дарик - от другата. По-напред Хирад бе обезумял и всяваше смут сред дордоверците, които нахълтваха откъм крилата. Те се чудеха кого да атакуват. Аеб ги избави от двоуменето, като обезглави един с тежък замах на брадвата.
Потиснал болката, Незнайния изтича след него, но с всяка крачка главата му се замайваше.
- Трябва да стигнем до кухнята. Третата позиция!
Аеб отби удар с меча, брадвата му изсъска ниско и отсече ходилото на маг, който тупна по задник, впил пръсти в кървящия чукан. Закрилникът бясно разчистваше проход, преграждаше достъпа откъм крилото и печелеше време, но противниците наоколо скоро щяха да станат твърде много дори и за него. Незнайния се хвърли напред.
- Дензър, не се отделяй от мен! - успя да изхърка.
- Точно зад теб съм. Ще ти кажа кога да побегнеш.
Незнайния стигна до мелето и отвлече вниманието на двама войници. Първият му се нахвърли, вдигнал меча да го съсече отгоре. Едрият воин беше по-бавен, но не и съвсем сакат. Наведе се надясно и замахна отляво към корема на мъжа миг преди онзи да нанесе смъртоносен удар. Противникът му не доживя да си вземе поука от фаталната грешка. Вторият беше по-предпазлив, обаче се озърна за миг, когато брадвата на Аеб мина под носа му, за да разсече лицето на друг дордоверец. Незнайния се възползва от шанса и метна кинжала. Войникът отби умело, но остана беззащитен за удара с меч, който го изкорми. На Незнайния вече му прилошаваше от болка. Пулсираше на вълни през гърба чак в главата и рано или късно щеше да го омаломощи.
- Тичай! - ревна Дензър.
Незнайния се огледа и преглътна на сухо. Дордоверците в коридора се бяха отказали от стрелбата и напираха по коридора, уверени в надмощието си. Дарик го подмина с вик, който той не чу добре.
- Аеб, да се махаме.
- Добре.
Закрилникът цапардоса войник с дръжката на меча и го хвърли в доближаващата тълпа. Извъртя се, сграбчи Незнайния за ръката и го издърпа на бегом по коридора, Дордоверците ги настигаха.
Илкар събори противника по гръб и заби двата си юмрука в лицето му. Главата на мага от Дордовер изпращя в плочите и ръцете му пльоснаха безсилно на пода. Ериан влезе в балната зала. Елфътсе озърна. Навсякъде гъмжеше от дордоверци.
- О, богове...
Скочи присвит към най-близкия маг с надеждата да изпревари заклинанието.
Лиана се вкопчи в майка си, която бягаше към кухнята. Мъжът с дългия меч се появи изневиделица и халоса Ериан по слепоочието. Тя се свлече тежко и момичето писна още преди да се изхлузи от прегръдката на майка си. Не заплака, а се надигна да изтича при Ериан, но мъжът я отблъсна.
- Малката, ти ще се прибереш у дома да умреш, но първо ще видиш как убивам майка ти.
Гласът му беше особен, тя обаче го разбра.
- Няма да сториш зло на мама! - Гласът ѝ изтъня във вой. - Няма!
Илкар се олюляваше под неимоверния натиск в маната, докато опитваше да настрои съзнанието си към спектъра ѝ, за да се защити. Шестимата магове пред него залитнаха едновременно, притиснали длани към ушите си. Каквито и заклинания да бяха намислили, с това бехпе свършено. Илкар жадуваше да ги избие, но разбеснялата се в маната сила го събори на колене. Той лазеше и напразно се озърташе кой би могъл да му помогне. Хирад нахълта, следван от Закрилници, а насред залата маната все по-ярко се вливаше в Лиана.