Детето на нощта [bg]

Аеб се поколеба и на косъм отклони острието, което щеше да го прободе. Все пак мечът закачи хълбока му и той изохка.

Незнайния размахваше диво оръжието си, за да задържи на­тиска на дордоверците. Двамата с Хирад се уморяваха. Зад тях щитът на Илкар още ги пазеше от маговете в градината. Нез­найния разчиташе на неизчерпаемите сили на Закрилниците, но движенията им се забавяха видимо, нямаше я привичната мощ.

- Аеб, казвай!

Закрилникът до него тръсна глава и заби брадвата в рамото на мъжа пред него.

- Лиана избяга от кухнята. Тя се възползва от наказанието, което навлича Демоничната верига.

- Какво?!

Незнайния мушна силно, но противникът му се изплъзна. Не вярваше на ушите си.

- Нашият събрат страда. Усещаме болката му. Това... отв­лича вниманието ни.

Всички Закрилници се отдръпваха и принуждаваха Незнай­ния и Хирад да направят същото. Още дордоверци се вмъкваха на освободеното място, ставаха по-уверени. Нова драскотина изпъкваше сред старите белези по бузата на Хирад.

- Ериан! - извика Незнайния. - Направи си заклинанието и се върни в балната зала. Илкар, върви с нея. Лиана е излязла.

Ериан се изправи и запрати Огнени кълба над главите на Гар­ваните. Не чакаше да види кого ще поразят, а се втурна по ко­ридора.

- Не мога да оставя вратата без защита - възрази елфът.

- Тръгвай! - изкрещя Незнайния. - Погрижи се на втората позиция да е чисто. Кажи на Дарик, че идваме.

Огнените кълба разляха пламъците си по третата редица на враговете и паниката тласна предните към оръжията на Гарва­ните. Незнайния заби меча под ребрата на един и сряза гърлото му с кинжала. Хирад клекна, за да съсече противник през кра­ката. Закрилниците, принудени да влязат в ожесточения сблъ­сък с войниците, също избиха неколцина.

- Отстъпете по моя заповед - повиши глас Незнайния. Зър­на и Дензър да се изправя зад него, - Сега!

Врътнаха се и побягнаха. Незнайния се бавеше, двама Зак­рилници веднага застанаха до него и го понесоха.