![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Чакай тук - кимна Ренерей.
Тя и Аронаар безшумно се плъзнаха встрани от входа и веднага се скриха в храстите. Дарик не виждаше други врагове наблизо, но зад Вулдарок имаше гъсталак. Успокояваше се, че зорките очи на елфите са открили всички дордоверци наоколо.
Провери дали острието на меча му не е нащърбено и впери поглед напред. Вулдарок говореше с друг маг, който посочи към брега. Отляво се чу птиче чуруликане, изсъскаха тетиви и двама магове тупнаха на земята със стрели в очите.
Дарик изтича с вик, който отвлече вниманието на Вулдарок в решителния миг. Доближаваше враговете стремително и войниците му се изпречиха, докато Вулдарок и другият маг започваха заклинанията си. Тетивите изсвистяха повторно, тлъстият Господар на Кулата в Дордовер кресна - в ръката му под рамото се заби стрела. Магът до него нямаше такъв късмет.
Дарик замахна в движение към първия войник, който неумело отби удара и изтърва меча си. На следващата крачка пъл- ководецът влезе в схватка с втория - уплашен младеж, който не беше готов да се бие. Дарик не го съжали. Метна поглед към първия, който се наведе да си вземе оръжието. Доближи другия, заби меча в корема му, бутна тялото с крак и със завъртане раздра гърдите на изправилия се. Войникът се стовари по гръб, притиснал кървящата рана по ребрата си. Дарик застана над него и го промуши в сърцето.
Рен вече държеше кинжал до гърлото на Вулдарок, а Аронаар оглеждаше двора, сложил нова стрела на лъка си.
Тримата бързо поведоха мага към къщата.
- Ще си платиш за това, Дарик! - закани се Вулдарок. - Не само дезертьор, но и предател. Лично ще се погрижа да те обесят.
Дарик стисна ранената му ръка и магът изхленчи.
- Дебелако, още една дума и ще ти източа кръвта тук - процеди пълководецът. - Твоят гнусен сговор с Черните криле ни навлече всичко това. Сега ще ми се подчиняваш, разбра ли?
Дарик виждаше, че магът се страхува, от челото му капеше пот. За да го сплаши по-силно, завъртя стърчащата от ръката му стрела. Вулдарок изквича.
- Питам разбра ли?
Дебелакът кимна. Вървяха бързо по коридора между труповете и останките от покрива, с всяка крачка звуците на битката се засилваха. Дарик държеше меча си до шията на Вулдарок, Ренерей и Аронаар бяха отпред. Доближиха балната зала, зад прага лежаха мъртви Закрилници и стенещи магове от Дор- довер.
- Аронаар, пази тук да не се опомнят - заповяда Дарик. - Хайде, Рен, да сложим край на това.
Ериан се плъзна внимателно над съзнанието на Лиана, долови напрежението и болката и полека ги заличи. Проникна по-дълбоко и намери ядрото на магията, където маната се гърчеше и пулсираше. Проследи Пипалата, усукани около тялото на дъщеря ѝ - те изсмукваха силите на Лиана и я убиваха. Пресегна се да отскубне първите, но те я шибнаха като бичове и умът ѝ се размъти за миг.
Опомни се и пак ги доближи. Помнеше думите от предсказанието: „Майката ще потуши унищожението отвътре, като отвори съзнанието си за него и сама приеме смъртта, която е предречена за Невинната. Защото за да не бъде погубена Невинната, несъмнено тази участ е отредена за майката.“
Нещо чудовищно задушаваше съзнанието на нейното дете, впито в ядрото му. Поглъщаше маната и изчерпваше жизнеността, за да натрупа още мощ. То беше жива сила с един-единствен стремеж - смъртта на своята носителка. В Дордовер я бяха пробудили и Лиана неволно я подхранваше. Дори Ал-Дречар се оказаха твърде немощни, за да предпазят дъщеря ѝ от самата нея. Лиана чезнеше бързо. С последния изблик на гняв даде такова могъщество на чудовището, че то изтръгваше духа на малкото, момиче.
Ериан насочи съзнанието и запасите си от мана и пропадна надолу, където чудовището сякаш разпери лапи с остри нокти, за да я посрещне.
„Недей, мамо.“
„Лиана?“
„Не бива да влизаш там. Това нещо е лошо.“
„Но то е в теб, милата ми, трябва да го премахна, иначе ще умреш.“
„Ако влезеш, ще убие и теб.“
„Знам, скъпа. Но аз завинаги ще остана в теб, ще ти помагам, докато растеш.“
„Няма, защото ще си мъртва.“
Ериан почувства риданията на Лиана, докато упорито проникваше навътре.
„Има друг път.“
Ериан замря. Веднага разпозна другия ум.
„Ефимер, махни се от съзнанието на моето дете.“
„Ериан, нима нищо не си разбрала? Това не е съзнанието на твоето дете. Това е съзнанието на Единството. Сътворено от всички ни в маната.“
„Какви ги говориш?!“
„Единството не е подобно на магията в Школите. То има своя форма. Пробудиш ли веднъж тази цялост, тя се слива със съзнанието на мага, за да донесе хармония. Сега целостта е будна, ала не може да се задържи.“