Детето на нощта [bg]

- Ериан, когато можеш - подкани Незнайния.

Тя се изправи рязко и заповяда:

- Наведете се!

Подчиниха ѝ се мигновено и Леденият вятър изрева над гла­вите им. Дордоверците от първата редица млъкнаха изведнъж, залитаха и падаха със замръзнали в уплаха лица. Напорът на­маля и Гарваните се изправиха.

- Хайде бе! - провикна се Хирад. - Чакаме ви.

И враговете се нахвърлиха. Мечът на Незнайния изсвири ко­со нагоре и надясно, мина през защитата на първия противник, одра го по гърдите и стигна до челюстта му. Трупът отлетя на­зад, пръскайки кръв.

До него Хирад спря удар, без да се напъва, и отблъсна вой­ника! с юмрук. Онзи залитна, но направи лъжливо движение наляво и мушна отдясно. Варваринът пак отби и този път с об­ратен замах го улучи в ребрата и разсече кожената му броня. Войникът изохка, препъна се настрани и брадвата на Закрил- ник разполови черепа му.

Дордоверците се скупчваха на тълпа. Закрилниците отля­во и отдясно си бяха оставили място да въртят мечове и брад­ви с мълчалива и страшна свирепост. Аеб използваше меча си да пази лявата страна на Незнайния, но брадвата му сее­ше опустошение сред враговете. Колкото и трупове да пада­ха, натискът нарастваше и Гарваните едва забележимо отс­тъпваха назад.

Незнайния отклони меч с кинжала в лявата си ръка и се възползва от шанса - заби своя меч през плетената ризница и нападателят се катурна по гръб. Но когато измъкваше оръ­жието си, Незнайния усети как хълбокът му се схваща. За миг загуби равновесие, килна се напред и извика от неочаква­ната болка.

Някой видя и замахна отляво. Незнайния беше в толкова не­удобна поза, че не би успял да спре меча с кинжала си, но Аеб изтласка нападателя. Брадвата на грамадния Закрилник про- фуча, заби се над ключицата на войника и стигна чак до гръб­нака му, за да го запрати в блъскащите се зад него. Без да се забави и частица от секундата, Аеб издърпа Незнайния обратно в защитната линия.

Хирад си отдъхна, придърпа следващия противник, фрасна го с чело по носа, бутна назад зашеметения мъж и му разпори слабините. Дордоверецът се свлече с писък.

Варваринът тъкмо решаваше как да се справи със следва­щия, когато вратата към градината се разхвърча на парченца зад гърба му.