![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Вратата се сцепи при пантите, двете половини се блъснаха шумно в стените. Дарик се извърна за миг да опази очите си от прахоляка и треските, а Силов конус спря в отсрещната стена и се разпръсна.
- Сега! - изрева той и поведе атаката по коридора зад изтърбушената врата.
Закрилниците го следваха само с извадени мечове, в теснотията нямаше място и за брадвите им.
Дарик се изсмя на стъписаните магове и войници. Изкорми с меча си стоящия най-близо маг преди онзи да е шавнал. Смайващо бързо Закрилниците минаха пред него от двете страни, съсичаха войници и магове, кръв плискаше по стените и коридорът се огласяше от вопли на умиращи. Дарик се хвърли заедно с тях, но враговете се уплашиха и побягнаха. Закрилниците щяха да ги подгонят, но генералът заповяда:
- Спрете и отстъпете!
Изтичаха към относителната безопасност на главния коридор. Той се озърна през рамо и кресна:
- Скачайте встрани и легнете!
Всички се претърколиха на пода. Със следващия удар на сърцето му Огнени кълба се пръснаха по стените на главния коридор, пламъците изригваха през празните рамки на прозорците и овъгляваха дървото.
Дарик се изправи и видя, че Закрилниците вече са на крака и го гледат в очакване.
- Търпение - каза им той.
Те имаха неизчерпаеми запаси от това качество.
Рен се опитваше да види небето на всички страни, отпуснала лъка надолу, но с готова стрела. Над градината прелетяха смътни силуети, но нито тя, нито елфите с нея можеха да стрелят по тях. Маговете явно се канеха да проникнат някак в къщата, където техните войници се биеха срещу Гарваните и Закрилниците.
Стоящият отляво елф от Гилдията подсвирна тихичко. Сочеше нагоре и Рен видя осмина магове, които се спускаха стремително. Лъковете се огънаха.
Тя дишаше бавно и равномерно и не изпускаше от поглед един, който завиваше във въздуха. Небето просветляваше, но се струпваха облаци, вятърът подмяташе листа из градината и раздухваше пламъците около вратата към преддверието.
Маговете се снишаваха към земята. Рен чакаше и опъна още малко тетивата. Сега! Стрелата се заби в шията на онзи, когото набеляза, и магът падна без звук. Тетивите на още три лъка звъннаха, още двама магове се строполиха в градината. Останаха петима, но Рен се огледа наляво. Оттам летяха цяла дузина.
- Стреляйте непрекъснато! Внимавайте с онези отляво!
Тя пусна друга стрела, улучи маг в ръката, крилете му изчезнаха, той изврещя проточено „неее!“ и тялото му се приплеска в хлътналия покрив на западното крило.
Две стрели пропуснаха целта. Петима-шестима магове вече бяха стъпили на земята и тичаха през градината, готови за заклинания.
Рен долавяше паника у елфите от Гилдията. Тя опъна тетивата и стрелата ѝ се заби в окото на маг.
- Стреляйте, не спирайте! - примоли се Рен.
Но маговете дори не помислиха да нападнат тях, а доближиха вратата отдясно. Първите Огнени кълба я унищожиха веднага, полетяха още и още, градината се изпълни с пламъци.
39
- Пазете се! - извика Хирад, парчета стъкло и дърво се посипаха по гърбовете им.
Дордоверците пред тях напираха в нова атака. В градината се разгаряше светлина и се разнасяха писъци.
- Илкар! - кресна Незнайния и завъртя меча към лицето на войник, който се отклони назад, но върхът разсече долната му челюст. - Разпръсни щита и пази тила ни.
- Първото - не, второто - да.
Хирад отскочи от непохватен удар и заби меча в гърдите на врага. Още заклинания бумтяха отзад.
- Незнаен, време е за втората позиция!
- Още не. Не спирай. Можем да ги отблъскваме тук засега.
Беше прав. Закрилниците вдъхваха страх у противниците, дордоверските магове зад войниците нямаше как да им помогнат със заклинания, защото щяха да изтребят първо своите. Само издърпваха ранените от схватката, подът стана хлъзгав от пролятата кръв.
- Говори ми, Илкар - провикна се Незнайния.
До него Аеб отсече дясната ръка на войник, но друг успя да го пореже по предмишницата.
- Магове в градината, преодоляха елфите от Гилдията. Аз пазя вратата.
- Не нарушавайте строя, Гарвани! - настоя Незнайния. - Да ги отблъснем пак!
Хирад изрева и удари, без да усеща болките в мускулите.
Лиана беше много потисната. Опита да седи до масата, да рисува картинки и да играе с куклата, но звуците отвсякъде наистина бяха страшни. Виждаше старите жени в леглата да пъшкат като от рани, а чашите подскачаха по масата с трясъците и грохота.
Знаеше, че е заради магия, но не разбираше как правят всичко това. Когато се опита да проникне в умовете на старите жени, виещият вятър я възпря и пак я заболя главата. Тя хлипаше тихо, надяваше се някой от чудатите мъже да я попита как е, но те само стояха и дебнеха какво става зад прозорците и отворените врати към трапезарията и балната зала.