Детето на нощта [bg]

Автор: Баркли Джеймс
Серия: Хрониките на гарваните #3
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545859489
Переводчик: Владимир Зарков
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:

Всичко започва с огромна вълна. Надига се нова сила. Тя ще помете от пътя си четирите древни Школи по магия с гигантско отприщване на маната по пътя към завръщане на Единството. Това е силата на самата земя, тя се е въплътила в петгодишната Лиана и момичето може неволно да унищожи Балея. В отчаяния си стремеж да запазят своята власт Школите са готови на всичко, за да обуздаят детето. А ако не успеят - ще го убият. Обзета от страх, майката на Лиана я скрива в далечно убежище на древна сила. Детето потъва в своята Нощ и природните стихии връхлитат Балея. Бащата тръгва да ги търси. Той е Дензър от Гарваните, а майката е Ериан. Но ще съумеят ли дори Гарваните да намерят Лиана? И ако я намерят, какво са длъжни да сторят? Лиана съсипва света, хиляди хора загиват, стотици гинат в битки сред проблясъци от ада... Ще ѝ позволят ли Гарваните да живее? Или в Балея няма място за нов Септерн...

Перейти на страницу:

- Как е положението? - попита варваринът.

- Вече имаме щит срещу заклинания - увери го елфът с глас, издаващ напрежението му. - Прегражда вратата.

- Добре. Но къде са Дензър и Ериан, по дяволите?

* * *

Лиана седеше до единия край на кухненската маса и изглеждаше толкова малка и уплашена. Приклекнала до нея, Ериан я галеше по косата и шепнеше, за да я успокои. Момичето стискаше куклата си и макар че кимаше нарядко, Дензър забелязваше как стрелка с поглед Закрилниците, застанали като изваяни из кухнята. Разбираше страха ѝ.

Отиде при Ериан и Лиана, съпроводен от съчувствените, но малко замъглени погледи на Ал-Дречар.

- Как е тя?

- Ами може да се каже, че е добре - отвърна Ериан.

Той се наведе и целуна дъщеря си по бузата.

- Тук си на най-сигурното място, нали знаеш?

- Но аз искам да съм с вас - оплака се детето.

- Сладката ми, навън ще бъде опасно - повтори Ериан. - При Ефи, Клири и Мира е най-добре, не мислиш ли?

Лиана огледа помещението и се начумери.

- Не ги харесвам тези мъже. Защо носят маски? И защо никога нищо не казват?

Ериан се обърна към Дензър, който само размърда вежди.

Моментът не беше най-подходящ да обяснят на петгодишно момиче как мъжете са се превърнали в Закрилници.

- Те са особени войници от моя град - изрече накрая. - Не се притеснявай от маските им. Носят ги, за да се сражават по-уме- ло. Ще останат тук, за да те пазят.

- Добре - съгласи се Лиана.

- Сега ме слушай внимателно, скъпа - подхвана Ериан. - Навън ще бъде много шумно и страшно. Но ти не бива да излизаш, за да ни търсиш, защото заплахата за теб е голяма. Нищо няма да ни се случи, не се бой. Ще бъдеш ли смела заради мама?

- Ще се опитам - обеща детето.

- Браво на теб! - похвали я Дензър. - Ако се уплашиш прекалено, иди да се гушнеш при някоя от старите дами. И на тях си им любимка.

Лиана кимна.

Оглушителен взрив отекна из цялата къща.

- Започна се - промърмори Дензър, наведе се и прегърна момичето. - Ще се видим по-късно.

- Довиждане, татко.

И Ериан я прегърна.

- Бъди послушна и прави каквото ти кажат мъжете с маските, моля те.

Погледнаха още веднъж дъщеря си и тичешком излязоха от кухнята, за да отидат при другите Гарвани.

* * *

- Само по моя заповед! Не прибързвайте! - изкрещя Вулда- рок, когато едно-единствено Огнено кълбо литна и се пръсна в някакъв щит.

Вулдарок изви глава към Горстан, който бе командвал силите им в Арлън.

- Заклинанията да са насочени точно към определените места. Искам колкото се може по-голяма част от тази сграда да бъде разрушена, но предпочитам да спрете навреме, ако нищо не постигате. Онзи с Огненото кълбо може и да е идиот, но научихме нещо важно, нали? Това не е щит, създаден от маг, който принадлежи към някоя Школа.

- Така е, господарю.

- Добре, започвайте. И помни, че трябва да ми съобщиш, когато решите да спрете. Трябва да знам, за да пратя войниците в атака.

* * *

- Това ли е? - обади се Хирад. - Аз...

- Олеле! - прекъсна го Илкар, който се поклащаше на пети. Усещаше внушително раздвижване в маната. - Ето ги.

Още миг тишина и заклинанията започнаха да блъскат тътнещо. Като цял табун великански коне, препуснали по покрива, Огнени кълба биеха по щита на Ал-Дречар. Проблясваха навсякъде в оранжево, жълто и бяло, бълваха пламъци през пролуки в барикадите и заливаха с огън края на градината. Щитът чак съскаше при отблъскването на атаката. Хирад по инстинкт сгуши глава в раменете си, от шума го боляха ушите, въпреки че ги затискаше с длани.

Обърна се случайно - Ериан и Дензър идваха на бегом. Варваринът успя да им се усмихне, но не чу какво му каза магът от Ксетеск и само сви рамене.

В градината пламъците запълваха пространството между мокрите дървета, изпаряваха водата и ги гризяха с пращене и пукане.

След поредната ярка светлина се чу хрущене - едно заклинание проби преградата и се стовари на покрива. Всички погледнаха стреснато нагоре, но иначе щитът издържаше и шумът стихваше постепенно. Изведнъж го смени ехтящ грохот отдясно.

- Земен чук - подхвърли Дензър. - Заеха се с крилата на къщата.

Ушите на Хирад пак звъннаха. Зад тях градината се бе подпалила в ивица, широка двайсетина разкрача, а горе единственото проникнало Огнено кълбо изпепеляваше дърво и топеше каменни плочи.

Трептенето стигна до пода под краката им, чу се глух взрив на нови Огнени кълба между стени.

- Аеб, предай на събратята си и Дарик, че онези намират откъде да влязат - каза Незнайния.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?