![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Брут чакаше в езеро от тишина, недокоснато от натиска на телата навсякъде около него. Гладиаторът, срещу когото се беше изправил, направи лъжливо движение, но Брут лесно го разгада и отскочи от истинския удар. Мечът му се изнесе рязко напред в отговор и прониза врата на мъжа. Бликна кръв и на една крачка от него Юлий чу тихото учудено ахване на гладиатора и за миг го видя как смаяно вдига ръка. Ударът не беше силен, но бе прерязал голяма вена и краката на гладиатора омекнаха. Той се опита да се изправи, лъхтеше и стенеше като ранен бик, но в следващия миг животът го напусна.
Юлий заби меча си в нечий оголен врат и отлитна назад, когато някой се блъсна в щита му и скъса връзките, които го държаха. Юлий го пусна и сграбчи нападателя, за да го отблъсне достатъчно, та да може да го прободе. Усети бодване в гърба — мъжът се опита да го прониже с кама.
Първородните падаха около него. Още гладиатори се втурваха напред, за да се възползват от пробива, който още не се беше затворил. Юлий се огледа и с облекчение видя, че легионът на Лепид се е престроил и е готов да тръгне напред.
— Първородни! Строй се по манипули! — извика той и уби още двама разярени роби, които налитаха диво… но пък умираха бързо.
Бяха безброй дори без да придвижват пресни сили напред. Първородните щяха да бъдат победени. Брут скочи към него и Юлий странно защо се зарадва, като видя, че диша тежко: допреди малко приятелят му беше изглеждал недосегаем в битката, затова му подейства ободряващо да разбере, че и той може да се умори като всички. Юлий загледа одобрително как хората на Лепид се хвърлят в атака. Време беше да се върне на първоначалната си позиция. Левият фланг беше обезопасен.
— Господарю! — чу глас отляво.
Обърна се рязко, твърде напрегнат, за да очаква друго освен заплаха. Видя един центурион без шлем. Голяма синина на бузата и окървавените му ръце показваха, че допреди миг се е сражавал ожесточено.
— Какво? — попита Юлий.
— Лепид е мъртъв. Няма кой да командва вляво.
Юлий затвори очи за секунда, за да отпъди умората. Погледна Брут, който се усмихна и каза малко огорчено:
— Пак извади късмет.
Юлий стисна силно ръката на приятеля си в мълчаливо признание за това, от което се беше отказал, после се обърна към чакащия войник.
— Добре, центурионе. Аз поемам командването. Да донесат орела при мене, за да знаят хората къде да идват за заповеди. Кажи им, че ако се огънат, след битката ще ги разпъна до един.
Центурионът се втренчи в очите на младия командир, после отдаде чест и изтича да доведе знаменосеца. На четири редици пред тях битката беснееше.
Помпей и Крас наблюдаваха боя от конете си. Слънцето изгряваше, хълмовете гъмжаха от армията на робите. Помпей беше наредил онагрите и катапултите да стрелят непрекъснато над фронтовата линия, докато не свършат снарядите. Бяха спрели след първите три часа и след това битката беше станала още по-свирепа.
Сенаторите наблюдаваха в сравнителна безопасност на повече от сто крачки зад фронтовата линия, застанали на десния фланг. Една центурия пазеше позицията и позволяваше само на екстраординариите да стигат до двамата командири. Конете пристигаха в командния пункт покрити с пяна. Един от конниците се втурна към сенаторите и отдаде чест въпреки очевидната си умора.
— Пробивът е затворен, господарю. Цезар командва левия фланг. Лепид е мъртъв. — Дишаше тежко.
— Добре — отвърна късо Помпей. — Това ми спестява задачата да убия този глупак след битката. Върви при Марций и му кажи да поведе хиляда души в помощ на Цезар. Да го остави да командва. Заслужил си го е.
Конникът отдаде чест и се отдалечи в галоп сред стражите; умората му личеше по това как се е навел над врата на коня. Помпей махна на друг от екстраординариите да се приближи и да е готов за следващата заповед. После погледна към биещите се, за да прецени развоя на битката.
Знаеше, че римляните трябва да надвият робите. Хиляди от тях бяха паднали, но останалите изглеждаха като обладани от демони и легионите се изтощаваха. Колкото и да подсилваха фронтовата линия с нови манипули, непрекъснато идваха още и още врагове, които подкопаваха силата и волята им. Беше дал нареждания стрелците да стрелят по всеки в гладиаторска броня, но улучването на отделни мишени беше почти невъзможна задача.
Крас, който наблюдаваше десния фланг, където конницата се опитваше да задържи спечеленото в първата атака, но явно губеше, викна: