Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Усилията за модернизация са свързани с покана на западни учени в областта на правото за съветници и изпращане на студенти и служители да изучават западно право. Фактът, че в традиционните японски кодекси липсват области на правото най – вече в икономическата сфера, налага тяхното внасяне от чужбина. Съществуват и много по – дълбоки проблеми: в японския език няма дума, еквивалентна на френската droit, немската Recht или английската right[63]. Липсва и основополагащата за европейското и американското право концепция, че правата принадлежат на индивидите преди тяхното обединяване в общество и че част от ролята на едно управление е защитата на тези индивидуални права. Идеята за естествените права, залегнала в Декларацията за независимостта на САЩ, е обсъдена, но отхвърлена категорично при съставянето на Конституцията „Мейджи“.
В съответствие със своите традиции, след като се запознават с английското общо право, японците го отхвърлят и изграждат система на гражданско право въз основа на френската и германската. Английската версия с нейната разпростряна децентрализирана система на създавани от съдии закони е по – неподходяща за японските традиции от по – компактното гражданско право, което може да бъде приспособено към съществуващите японски бюрократични традиции. Много части от Гражданския кодекс са внесени изцяло, чийто резултат е разширеният Граждански кодекс от 1907 г., а традиционното японско право се прилага в случаи, свързани със семенните взаимоотношения, където правилата по отношение на домакинството се разпростират от самурайската класа върху цялото общество.
С приемането на Гражданския кодекс Япония прилага модерен вариант на управление чрез закони. Но върховенството на правото съдържа идеята, че правилата са задължителни не само за обикновените граждани, но и за самия суверен, който в случая е императорът. В съвременните политически системи това обикновено се постига чрез приемането на формална, писана конституция, която конкретизира източника на власт на суверена и ясно дефинира (и по този начин ограничава) правомощията на управлението. Японското правителство прави това през 1889 г., като обнародва Конституцията „Мейджи“, която е в сила до приемането на написаната от американците конституция след Втората световна война през 1947 г.
Конституцията „Мейджи“ е изготвена тайно от петима души, единият от които е немският специалист по конституционно право Карл Фридрих Херман Рьослер. Това се осъществява чрез тринайсетмесечно пътуване из Европа на най – високопоставения олигарх на „Мейджи“ Ито Хиробуми с цел изследване на европейския конституционализъм. Фактът, че той прекарва толкова продължително време в чужбина в изучаване на проблема, както и фактът, че колегите му се съгласяват да го направи, са показателни за значението, което държавните лидерите придават на правото за бъдещето на Япония. (По – късно Ито е назначен за генерал – губернатор на Корея и е убит през 1909 г. от корейски националист).
Конституцията „Мейджи“ отхвърля английския модел на парламентарен суверенитет в полза на по – консервативен и по – сходен със съставената от Бисмарк конституция на Германската империя. Тя предоставя Върховната власт не на японския народ, а на императора. Така всички правомощия на подчинените органи произтичат от властта на императора. Той има право да назначава министри, да обявява война и да сключва мир и по този начин разполага с изключителен контрол върху армията. Конституцията предвижда наследствена Камара на благородниците и „Диета“, избиран от гласоподаватели с изключително висок имуществен ценз, т.е. само от 1 процент от населението. „Диета“ има бюджетни правомощия, но няма право да орязва бюджета, а в случай че не одобри предложения от правителството бюджет, в сила влиза бюджетът от предходната година. Конституцията изброява дълъг списък от граждански права, но при условие че отговарят на изискванията за опазване на обществения ред. Така или иначе, тези права не се разглеждат като естествени или дадени от Бога, а са предоставени благодарение на щедростта на императора.