Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Трябва много да го обичаш.
— Да, така е, но никога не съм можел да му го кажа.
— Е, вече няма защо да се безпокоиш заради това, Уилям. С това, което стори, ти доказа обичта си много по-добре, отколкото би могъл с думи.
Долу, в коридора, Гейдж сложи пръст на усмихнатите си устни, улови Шимейн за ръката и я поведе крадешком обратно към салона. Щом влязоха в спалнята си, той внимателно затвори вратата и със същата безшумна походка се отправи към съседната стая, за да провери как е синът му. Ангелското личице на детето го изкуши да се наведе и да го целуне, а когато се изправи, Шимейн вече беше до него. Тя коленичи до леглото, погали с обич момчето по челото и запя приспивна песен с глас, мек почти колкото копринения допир на дъха й. Малките розови устни на детето разцъфтяха в усмивка, сетне то въздъхна доволно, обърна се на другата страна и се сгуши до парцаления си заек. Гейдж подаде ръка на съпругата си, помогна й да се изправи и двамата се прибраха в своята спалня, като тихичко спуснаха резето.
— Мисля, че нашето бебе трябва да е момче, за да може Андрю да си има другарче в игрите — каза Шимейн с усмивка.
Гейдж протегна ръце и я придърпа в обятията си. Когато тя склони глава на гърдите му, той подпря брадичка на върха на кока й и нежно прокара ръка по корема й. Беше съвсем гладък, както винаги.
— Момче или момиче, за мен няма никакво значение, любов моя. Само се моля всичко да мине благополучно за теб. Сърцето ми ще спре, ако те загубя.
Шимейн се засмя и се притисна към него.
— Не се страхувай, любов моя. Майката на баща ми е родила шест деца без никакви проблеми, а е била по-дребна и от мен. Беше желязна жена.
— Баща ти трябва да се е метнал на нея — подхвърли Гейдж с лека усмивка. — Но само гледай какво ще стане, когато Уилям Торнтън и Шемъс О’Хърн се срещнат очи в очи. Сигурен съм, че и най-изпеченият скандалджия би могъл да взема уроци от който и да било от двамата.
— Да, но ние с теб се бояхме и от свада между баща ти и госпожа Макгий, а виж какво се получи — напомни му Шимейн.
Гейдж се сети за подслушания разговор между двамата на тавана и се засмя, развеселен от промяната в отношението на баща му към ирландката.
— Ако съдя по предпазливия разпит, който провеждаше Мери Маргарет, подозирам, че пак е намислила да се прави на сватовница.
Шимейн се усмихна и плъзна ръка по гърдите му.
— Не се изненадвай, любов моя, ако се окаже, че този път госпожа Макгий включва и себе си в тези планове.
Той също се усмихна, свали дантелената шапчица от главата на съпругата си и започна да разпуска копринените й коси.
— Те като че ли наистина се разбират чудесно. Кой знае? Може и да са подходящи един за друг.
Тя си припомни избухването на баща си и въздъхна тежко.
— Иска ми се и моите родители да можеха да се отнесат с такова разбиране към нас.
— Вероятно с течение на времето ще успея да им докажа, че съм нещо малко по-добро от зъл човекоядец — промълви замислено Гейдж.
— Баща ми има ужасен характер, Гейдж, така че, моля те, опитай се да не го предизвикваш ненужно, когато дойдат утре — умолително каза Шимейн.
Съпругът й я целуна успокоително по челото.
— Ще се помъча да си представя как бих се чувствал, ако някой мерзавец се възползва от дъщеря ми. Навярно щях да съм също толкова разярен, особено ако съм чувал, че въпросният мъж е убил съпругата си.
— Трябва да бъдеш много внимателен и с Морис — предупреди го тя. — Не му позволявай да те провокира.
— Имам чувството, че маркизът е готов на всичко, за да си те върне. — Не можеше да го съди твърде строго за това му желание, защото знаеше, че на негово място самият той би бил също толкова непоклатим в стремежа си да я спечели отново. — Но ти обещавам, че ще внимавам, сладка моя.
— Морис може и да изглежда изнежен, но не се подвеждай по външния му вид. Той борави еднакво умело и с шпагата, и с пистолета. Когато го предизвикат на дуел, той винаги предпочита само да ранява съперника си, но отношението му към теб може да се окаже по-различно.
— Несъмнено, несъмнено — отвърна Гейдж, като съблече смокинга си. — Ако успее да ме убие, ще си разчисти пътя към теб и…
— Може и да си мисли така — прекъсна го Шимейн, — но ако те убие, той ще си спечели завинаги моята омраза.
Той свали жилетката, вратовръзката и ризата си, преметна ги през облегалката на един стол, сетне се върна при съпругата си и започна да развързва връзките на корсета й.
— Мери Маргарет сигурно ще поостане горе още известно време, за да си говорят с баща ми. След като тя няма да си ляга скоро в леглото, дали пък ние да не си поиграем в нашето, ей така, просто за да видим какво ще излезе?