Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— С нея шкембето ми се вижда.
— Аманда, ти нямаш шкембе.
— Имам с… — защо, в името на Исус, Мария и ЙоЙо дърводелеца, вадиш патроните?
— За да не си прострелям коляното. — Лизи пъхна патроните в джоба на дънките си. — Ще го презаредя по-късно. — Но дали щеше да го насочи срещу Джим Дули и действително да дръпне спусъка… това не знаеше. Може би. Ако успееше да извика спомена за отварачката.
Сериозно смяташ да се отървеш от него. Нали?
Определено да. Той я бе наранил — първи страйк. Беше опасен — втори страйк. Това не беше работа за друг — трети страйк и аут. Продължи да гледа в захлас револвера. Скот беше правил проучвания за раните от огнестрелни оръжия за един свой роман — точно така, „Реликви“. Тогава Лизи беше допуснала грешката да разгърне една папка с ужасяващи снимки. Дотогава не беше осъзнала какъв късмет е извадил Скот в Нешвил. Ако куршумът на Коул беше засегнал ребро…
— Защо не го вземеш с кутията? — попита Аманда и навлече тениска с доста циничен надпис („ЦУНИ МИ ВОНЛИВИЯ ЗАДНИК — СРЕЩА В МОТЪН“) вместо блузата, която Лизи харесваше. — Вътре има още няколко патрона. Можеш да я залепиш с тиксо, докато извадя месото от фризера.
— Откъде го имаш, Манда?
— Чарлс ми го даде. — Аманда се извърна, грабна четка от тоалетката си, застана пред огледалото и яростно я прокара през косата си. — Миналата година.
Лизи прибра в кутията револвера, който толкова приличаше на онзи, с който Герд Алан Коул простреля съпруга й, и се загледа в отражението на сестра си.
— В продължение на четири години спях с него два-три пъти седмично — добави Аманда. — Това е близост. Нали?
— Да.
— Също така четири години му перях гащите, чистех му пърхота, за да не се сипе по тъмните му костюми, и ми се струва, че тези неща са много пo-интимни от чукането. Ти какво мислиш?
— Мисля, че имаш право.
— Да-а — тежко въздъхна Аманда. — Четири години интимност и накрая получавам картичка на „Холмарк“ за отплата. Да й е честит на оная жена.
На Лизи й се пощя да я поздрави. Не, сестра й нямаше нужда от топване в езерото.
— Ще извадя месото от фризера и отиваме у вас. Умирам от глад! — възкликна Аманда.
13.
Слънцето се показа, когато наближиха магазина на Пател. На пътя пред тях се образува дъга като порта към някакъв приказен свят.
— Знаеш ли какво ми се иска за вечеря? — попита Аманда.
— Не, какво?
— От оня мазен сос за хамбургери с индийски подправки. Предполагам, че вкъщи не ти се намира подобно нещо, или греша?
— Намираше се — отвърна Лизи с виновна усмивка. — Но го свърших.
— Я спри при Пател. Ще отскоча да взема.
Лизи спря. Аманда беше настояла да вземе от парите за пазаруване, които държеше в една синя купа в кухнята.
— Какъв да ти взема, Малката?
— Каквото и да е, само да не е със сирене — отвърна Лизи.
XIV. ЛИЗИ И СКОТ
(МИЛОМОЕ)
1.
В седем часа и петнайсет минути вечерта Лизи беше обзета от предчувствие. Не й беше за пръв път, случваше се поне за трети: веднъж в Боулинг Грийн, когато влезе в болницата, където беше настанен Скот, след като колабира на прием на факултета по английска литература. И, разбира се, втория път беше сутринта, когато трябваше да пътуват за Нешвил, сутринта, когато счупи стъклената чаша с четките за зъби. Третото предчувствие я връхлетя, когато небето се прочистваше след пролетната буря и прекрасна златна светлина нахлу през разпръсващите се облаци. С Аманда се намираха в кабинета на Скот над обора. Лизи преглеждаше книжата, струпани на голямото му бюро. До този момент най-интересното, което откри, беше пакет с порнографски френски картички, върху който Скот беше надраскал на самозалепващо се листче „Кой ми е изпратил ТОВА???“ Кутията от обувки с револвера беше поставена до немигащия компютър. Капакът й още беше затворен, обаче Лизи беше срязала тиксото с нокът. Аманда беше отсреща в нишата, където Скот държеше стереоуредбата и системата за домашно кино. Няколко пъти чу сестра си да мърмори недоволно колко безредно са струпани нещата и как Скот въобще е могъл да намира нещо.
В този момент я обзе предчувствието. Затвори чекмеджето, което преглеждаше, и седна на стола, с високата облегалка. Затвори очи и зачака, докато нещо стремглаво препускаше към нея. Нещото се оказа песен. В главата й се включи някакъв виртуален джубокс и зазвуча носовият, но безспорно весел глас на Ханк Уилямс, който пееше: „Сбогом, Джо, настана време, оле-оле-олеле, във кануто ще гребеме…“