Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Че имам нещо, което може да ти свърши работа, ако не си подготвена, де.
Лизи се сепна. За момент отмести очи от пътя, за да погледне сестра си.
— Какво? Какво каза?
— Че имам пистолет — спокойно отговори Аманда.
11.
На прага на вратата, под стряхата на верандата, която го пазеше от дъжда, беше подпрян дълъг бял плик. Първото, което хрумна на Лизи, беше обезпокоителната мисъл, че Дули вече е бил тук. Но на плика, който беше получила, след като откри мъртвата котка на съседите, нямаше нито подател, нито получател. Върху този беше напечатано името на Аманда. Лизи й подаде плика. Аманда го обърна, за да разгледа релефния знак на гърба — „Холмарк“ и с презрение изрече една-единствена дума:
— Чарлс.
В първия момент името не събуди никаква асоциация у Лизи. После си спомни, че някога, преди да започне тази лудост, Аманда си имаше приятел.
„Пръдльото!“ — помисли си и задавен звук излезе от гърлото й.
— Лизи? — Аманда вдигна въпросително вежди.
— Просто се сетих как двете сестрички ще се бъхтят до Дери. Знам, че не е смешно, но…
— О, ситуацията не е лишена от хумор. Може би това също. — Аманда отвори плика, извади картичката и я прегледа набързо.
— О. Боже. Мой. Виж. Какво. Изсра този помияр.
— Може ли да вида?
Аманда й подаде картичката. Върху нея беше изобразено усмихнато хлапе с липсващо предно зъбче — представата на Холмарк за нежна мъжественост (огромен размъкнат пуловер, разръфани дънки), което държеше клюмнало цвете. „Божичко, съжалявам!“ гласеше надписът под износените маратонки на малкия калпазанин. Лизи я отвори и прочете следното:
НЕ КРИЯ, ЧЕ БЯХ ЛОШ, И CИ ГО ПРИЗНАВАМ
С ТОВА TИ КАЗВАМ КОЛКО МНОГО СЪЖАЛЯВАМ.
ЗНАМ, ЧЕ TИ Е ГАДНО, ТЪПО, ЖЛЪЧНО.
АЗ ДВОЙНО СТРАДАМ, ЗАДЕТО ТИ Е МЪЧНО!
ИЗЛЕЗ В ГРАДИНАТА СЪС КРАЧКА ЖИВА,
ЦЪФТЯТ ЛИ PОЗИTE, ЩЕ БЪДЕШ ТИ ЩАСТЛИВА!
УCMUXBAЙ СЕ, ЗАЩОТО АКО ДНЕС БОЛИ,
ТО УТРЕ ВСЯКАК ЩАСТИЕТО ЩЕ ТЕ СПОЛЕТИ!
НАКРАЯ ЩЕ TИ КАЖА: ГОРЕЩО СЕ НАДЯВАМ
ЧЕ И УТРЕ С ТЕБ ПРИЯТЕЛ АЗ ОСТАВАМ!
Най-отдолу пишеше: „Вечно твой приятел (З-винаги! Помни добрите времена!) Чарлс — Чарли Кориво.“
Колкото и да се опитваше, Лизи не се сдържа и избухна в смях. Аманда също се разсмя. Двете стояха на верандата и се смееха. Когато се поуспокоиха, Аманда разтвори пред себе си картичката като молитвеник и тържествено се обърна към подгизналия двор:
Лизи притисна ръце към гърдите си и така неудържимо прихна, че когато се облегна на стената, прозорецът на къщата се разтресе. Сестра й я удостои с надменна усмивка, измарширува надолу по стълбите, нагази в калния двор, изправи феята-покровителка на розовия храст, и измъкна резервия ключ, който беше скрит под фигурката. Докато стоеше приведена, не пропусна възможността да отрие картичката на Чарли Кориво в едно скрито под зелената пижама местенце, където слънце не огрява.
Без да й пука, че може би Джим Дули ги наблюдава от гората, Лизи приседна на верандата, задавяйки се от смях. Може би се беше смяла така един-два пъти със Скот, а може би не. Може би дори и с него не.
12.
На телефонния секретар на Аманда беше оставено само едно съобщение, и то от Дарла, не от Дули. „Лизи — прочувствено възкликваше тя, — не знам какво си правила, какво си струвала, но — да! — на път сме към Дери! Лизи, обичам те! Ти си върхът!“
Лизи чу гласа на Скот: „Лизи, безподобна си“ и смехът й секна.
Оръжието на Аманда се оказа револвер „Патфайндър“ двайсет и втори калибър. Тя го държеше в кутия за обувки на най-горната полица в шкафа в спалнята. Лизи го взе и оръжието легна в ръката й, сякаш бе, правено специално за нея. Успя да завърти барабана само с едно бутване.
— Исусе, Аманда, зареден е.
Изглежда Някой Там Горе се разсърди на Лизи за проявеното неуважение към името Господне, защото небесата се отвориха, за да излеят реки от дъжд. Само миг по-късно по прозорците и олуците шумно затрополи градушка.
— И какво според теб да прави сама жена, ако в дома й проникне изнасилвач? Да насочи незареден револвер към него, викайки „пат-пат“? Би ли ме закопчала? — Аманда, която си беше сложила нови дънки, обърна костеливия си гръб към Лизи. — Опитах и ръцете така ме заболяха, че едва не умрях. Трябвало е да ме топнеш в онова твое езеро.
— Покорно благодаря, видях се в чудо как да те измъкна оттам и без да те кръщавам — отвърна Лизил и закопча сутиена. — Нали ще си сложиш червената блуза с жълтите цветя? Страшно ти отива.