Първият крал на Шанара

В полунощ те потеглиха в мрака, измъкнаха се от долината и прекосиха полето до вражеския лагер. Бяха само няколкостотин — Дворцовата стража и два пъти по толкова стрелци. Неколцина се промъкнаха напред, тихи като привидения и избиха часовите от Северната стража, които патрулираха около лагера. Скоро главната ударна сила беше вече на по-малко от петдесет метра от тях. Бяха приклекнали, с оръжия в ръце и чакаха.

Когато атаката започна, беше внезапна и безмилостна. Връхлетя от север, с Киър Джоплин. Той беше наредил на хората си да овържат с платно копитата на конете. Поведе двестата конници от Стрелехайм след залез. Когато бяха на стотина метра от северния периметър на лагера, те махнаха парчетата плат от копитата на конете и изчакаха до час след полунощ, после се качиха на седлата и препуснаха. Вече бяха връхлетели над северняците, когато бе обявена тревога. Удариха по последния пристигнал керван с провизии, който беше все още не разтоварен. Елфите грабнаха главни от тлеещите лагерни огньове и каруците лумнаха за миг. После хвърлиха огън и към обсадните машини и запалиха най-близката от тях. Към небето се заиздигаха пламъци, докато ездачите препускаха през лагера и изчезнаха отново в нощта. Те преминаха толкова бързо, че подготовката за ответния удар още течеше, когато започна новата атака.

Този път бяха хората на Корморант Итруриън от югозапад. Той изчака, докато видя пламъците от първата атака и тогава нападна. Неговите петстотин пешаци се вклиниха дълбоко в сектора на лагера, където бяха конете. Избиха конярите и освободиха животните, като ги подгониха надалеч в нощта. За няколко секунди се заформи яростен ръкопашен бой, но след това елфите извиха на запад, излязоха от периметъра на лагера и бързо изчезнаха в мрака на равнините.

Реакцията на северняците сега беше бърза, но объркана, защото атаката беше дошла като че от никъде. Огромни скални троли, с полу навлечени брони, но сграбчили бойните си брадви и пики, помитаха всичко по пътя си в желанието си да влязат в бой с нападателите. Но на север горяха обсадните машини и каруците с провизии, от юг конете се разбягаха, затова никой не беше сигурен къде да открие врага. Бремен, скрит в равнините по команда на Джърл, бе използвал магия, за да прикрие елфите и да създаде илюзията, че има нападатели и на места, където такива нямаше. Старецът можеше да поддържа всичко това само за кратко, но то беше достатъчно да обърка дори смъртоносните черепоносци.

В този момент ударната група на Джърл Шанара се присъедини към нападението. Прикривани и защитавани от Дворцовата стража, стрелците се строиха в редици срещу лагера на северняците. Изпънаха тетивите и изпратиха град от стрели към врага. Щом те намериха целите си, започнаха да се носят писъци. Залп след залп стрелите се сипеха над северняците, които се опитваха да станат от постелките и да се въоръжат. Кралят задържа хората си на позиции, докато посмя и дори повече от това. Тълпа гноми изникнаха от лагера с безумна ярост, опитвайки се да стигнат до стрелците, но те просто снижиха линията на огъня си, разтуриха контраатаката им и ги разпръснаха.