Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру се засмя.
— Благодаря. Ще изтърпим малко компания. Обаче какво имате за ядене?
22.
Рейвънсбърг
Ерик се усмихна.
Кити направо полетя в прегръдките му, едва изчакала да слезе от коня.
— Толкова се боях, че никога повече няма да те видя!
Той я целуна и я притисна до себе си.
— И аз.
Войниците се трупаха из двора пред конюшнята на „Червената патица“. Фрида прегърна сина си, а Натан стисна ръката му.
— Честито! — каза ухилено Натан. — Произведен в рицар-капитан и женен при това.
— Защо не ни се обади? — попита Фрида. — Когато това момиче дойде при мен, помислих, че е лудо. Да се ожени за сина ми! — Изгледа Кити подозрително. — Но след това ми разказа достатъчно, за да ме убеди, че те познава доста добре. — И се усмихна.
Ерик се изчерви.
— Ами, нещата малко се пообъркаха и трябваше да действаме бързо.
— И тя ми каза същото — каза Фрида.
— Станалото — станало — намеси се Натан. — Я влез вътре да се изкъпеш и да хапнеш.
— Първо трябва да накарам хората да почнат да се изтеглят от града — каза Ерик. — Всички трябва да се махнете оттук до вдругиден.
— Да се махнем оттук?!
— Да. Врагът е на не повече от пет дни след нас, може и да са три, а част от конницата му може и да е по-близо. Ще браним града докато можем, след като напуснете.
— А после? — попита Натан.
Ерик сведе очи, почти засрамен от отговора.
— После ще трябва да го изгорим до основи.
Натан пребледня.
— Знаеш ли какво правиш?
— Знам — отвърна Ерик. — Вече подпалих Вилхелмсбърг, Улфсбърг и няколко села.
Натан прокара длан по набръчканото си лице.
— Не съм и помислял, че ще видя всичко това отново.
Ерик си спомни, че той бе преживял опустошаването на Далечния бряг и въздъхна:
— Мога само да ти кажа, че е абсолютно необходимо.
Един много отчаян ездач в сив халат подкара тромаво през двора и спря до коня на Ерик. Робърт Д’Лийс слезе от коня си. Изглеждаше готов да рухне.
— Човек свиква ли изобщо е това? — възкликна той.
Ерик се усмихна.
— Майко, Натан, това е Робърт. Още се учи да язди.
Натан съчувствено присви очи.
— Заповядайте вътре. Ще ви сипя малко вино да се поободрите. — Натан махна на чирака Гюнтер да прибере коня на магьосника. Момчето притича и се усмихна на Ерик.
— Ще настаня хората си тук и във всеки друг хан в града, във всяко свободно място — каза Ерик на Натан. — Пригответе се да подковете доста коне. Ти си единственият човек в Рейвънсбърг освен ротния ми ковач, който може да оправя и оръжия и брони. — Погледна го със съжаление и каза: — Не очаквай да спиш много през следващите няколко дни. Сега трябва да вървя. Имам още работа.
Натан поклати глава и отвърна:
— Ела с мен, Робърт, да му ударим по чашка. Май ще ми трябва.
Кити целуна Ерик и каза:
— Побързай.
Фрида също го целуна и прошепна:
— Изглежда чудесно момиче, Ерик, макар че е малко странна понякога.
Ерик се ухили.
— Още не я познаваш. Ще се върна за вечеря. Я ми кажете, има ли някаква вест от Ру?
— Два от фургоните му пристигнаха преди два дни. Мисля, че са отседнали в „При Гастон“. Но за него не сме чували нищо. Защо?
— Той е по пътя и… трудно е.
Фрида, която знаеше колко близки са Ру и синът й, кимна и каза:
— Ще се помоля да оцелее.
Ерик се усмихна.
— Благодаря ти, майко.
Метна се отново на седлото и тръгна през Рейвънсбърг да нагледа настаняването на войниците и да се подготви за унищожаването на града, в който бе преживял по-голямата част от живота си.
— Как си? — попита Ру.
— По-добре — отвърна Луис. Яздеше до Ру и наистина изглеждаше по-добре.
Джедоу се обърна и подхвърли на Ру:
— Като се има предвид, че едва не си го убил с оная лапа, направо изглежда като прероден.
— Мислех, че това е мъхът, който ни показа Накор.
Елфите бяха намерили подходящите съставки за лечебна лапа и бяха превързали отново раната на Луис.
Войниците на Джедоу бяха осигурили достатъчно коне от убитите нападатели, така че Ру, Луис и жените да могат да яздят. Всички елфи вървяха пеша — двама водеха конете с децата.
Отдалечиха се от мястото на схватката и си направиха бивак. Джедоу се отказа от пълното окопаване, тъй като елфите осигуряваха идеална външна охрана, а според него два допълнителни часа пътуване на ден бяха по-наложителни от грижите за сигурност.
На два пъти, откакто напуснаха лагера получаваха сведения за други части, които се движеха на юг: кралски сили от изток и нашественици от запад. Беше ясно, че отиват право към мястото на следващата битка. Ру познаваше достатъчно околността, за да съобрази, че след Рейвънсбърг единственото по-голямо селище е Уолвъртън и че околностите не са подходящи за сериозна отбрана. Щяха да задържат известно време при Рейвънсбърг, след което да се оттеглят към Даркмоор.