Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Колко ни остава до Рейвънсбърг? — попита Джедоу.
— Ще сме там след по-малко от час.
— Добре — каза Луис. — Бих пийнал от онова вино, за което двамата с Ерик дрънкате толкова често.
— Няма да се разочароваш — каза Ру, но се сети, че голяма част от кралската армия вече е в Рейвънсбърг, и добави: — Стига да е останало.
След десетина минути приближиха първия кралски лагер, разположен зад много удобно за защита възвишение край пътя. Поздравиха постовете и те ги пуснаха да минат без излишни въпроси.
По пътя си срещаха все по-често окопаващи се части на кралската армия. Ру отбеляза:
— Изглежда, ще се бият на фронт от поне десет мили.
Джедоу посочи през рамото си на север.
— От няколко седмици ги насочваме насам. Оставихме достатъчно хора назад да се погрижат да не се опитат да маневрират уж насам, а после да се обърнат и да пробият отбраната ни на север.
Ру много добре познаваше местния терен.
— Дори да ви подминат оттам — рече той, — пак ще трябва да обърнат на юг, когато се опитат да изкачат Кошмарния хребет.
— Точно това е планът — каза Джедоу.
Колкото повече приближаваха Рейвънсбърг, толкова по-трескава дейност кипеше. Пътят минаваше успоредно на дълъг хребет, съставен от свързани хълмове, обрасли с лозя.
Войниците сечаха лозите, някои големи колкото дръвчета, и ги трупаха с всичко останало, което им попаднеше, за да направят бруствери по билото на рида. Макар да не беше винар, Ру си даваше сметка каква загуба е това. Някои от лозята бяха на по триста години, с дълбоки корени, и щеше да е невъзможно да се заменят. Забеляза, че работниците отчаяно режат калеми с надеждата, че някой ден могат да се завърнат при тези лозя и да започнат отново. Ру мълчаливо им пожела късмет.
Стигнаха Рейвънсбърг следобед. Ру видя Ерик до една барикада, махна му и Ерик дойде при тях.
— Ру! Луис! Джедоу! — възкликна Ерик с явно облекчение.
Галайн изчака да мине размяната на поздрави и каза:
— Капитан фон Даркмоор?
— Да. Какво Има?
Галайн извади един свитък и му го подаде. Ерик го прочете и каза:
— Добре. — Посочи им един хан в другия край на площада. — Ако искате да хапнете, идете там и кажете, че аз съм ви пратил.
— Благодаря — каза Галайн.
Ерик погледна жените и децата и каза на Карли:
— Идете в „Червената патица“. Кажи на майка, че аз ви пращам, и не й позволявай да дава прекалено много сладки на децата.
Карли се усмихна, после се разплака.
— Благодаря.
След като жените и четирите деца тръгнаха, Ерик се обърна към Луис и попита:
— Какво е станало с рамото ти?
— Дълга история. Ще ти разправям довечера.
Ерик кимна и се обърна към Ру:
— Защо не идете при семейството ти и да се видим по-късно? Имам много работа.
— То се вижда — каза Ру.
Те тръгнаха, а Ерик прие насмешливия поздрав на Джедоу и каза:
— Докладвай, сержант.
— Слушам, сър! — каза Джедоу и се ухили.
— Е, хайде стига.
— Както кажете, сър!
Ерик се наведе и изръмжа:
— Пак ли искаш да станеш ефрейтор, сержант?
— Не ме дразни с обещания, които няма да изпълниш, зли човече.
Ерик се ухили.
— Е, какво видяхте?
— Има едно кораво копеле на север, води врага. Казва се Дуко, генерал Дуко. Заклещен е в оня малък проход между Егли и Танерус. Граф Пембъртън и херцогът на Ябон са си окопали там тежката пехота, с малко кортезийски стрелци по по-високите ридове, и държат врага долу в прохода. Те са корави копеленца и могат зъбките да ти избият със стрелите си. Тъй че повечето от хората на Дуко блъскат ли блъскат по барикадите през пътя. Голямо клане пада, направо месомелачка, но ако оставим тях, повечето вражески сили идват насам.
— Нещо за Фадавах?
— Нищо. Изглежда, лорд Върховно копеле се държи за полите на Изумрудената кучка. — Джедоу се почеса по брадичката. — Много шантаво е това нашествие, приятелю, ако разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам много добре — каза Ерик. — Иди се нахрани и щом хората ти се настанят, отдъхни една нощ. Искам утре отрядът ти да се върне и виж какво можете да направите в следващия град, Уолвъртън. Врагът сигурно ще мине направо през него, тъй че гледай да измислиш някои по-неприятни изненади, та да ги позабавим малко.
Джедоу се ухили.
— Гадните изненади са ми специалност, капитане.
— Като свършите, се върни тук. Трябваш ми да прегледаш летящата чета на северния фланг. — Ерик отдаде чест и Джедоу и неговите шестдесет души подкараха конете.