Войната на Калибан

— Обяснете — подкани Холдън.

— Ами, ако марсианците решат, че са на наша страна, това поставя онези кораби на ООН в съвсем различна ситуация. Не могат да ни победят всичките седем, ако разбирам правилно сметките.

— Дотук ясно — съгласи се Холдън.

— Така че в техен интерес е да не останат в учебниците по история като отцепници. Ако конспирацията на Нгуен се провали, всеки от неговия отбор ще получи минимум военен съд. Най-добрият начин да предотвратят това е, като се погрижат аз да не преживея битката, независимо кой победи.

— Което означава, че ще стрелят по „Роси“ — вметна Наоми. — Не по скутера.

— Разбира се, че не — възрази със смях Авасарала. — Защото е напълно естествено аз да съм на скутера. Допускате ли дори за секунда, че те биха повярвали, че така отчаяно се мъчите да защитите бягащ кораб, на който аз не съм? А се обзалагам, че „Рейзърбек“ няма от онези ОО, за които говорихте. Нали?

За изненада на Боби Холдън кимаше, докато слушаше Авасарала. Тя почти го бе отписала като всезнайко, влюбен само в собствените си идеи.

— Да — потвърди капитанът. — Напълно сте права. Те ще изстрелят всичко, което имат, по „Рейзърбек“, докато се опитва да се измъкне, а той не разполага със защита.

— Което означава, че всички ще живеем или ще умрем на този кораб — въздъхна Наоми. — Както обикновено.

— Та както вече казах — изтъкна Холдън, — ще ни трябва боен план.

— Екипажът е доста малоброен — отбеляза Боби, след като разговорът вече бе навлязъл в нейната професионална област. — Къде седят обикновено всички?

— Старши офицер — каза Холдън и посочи към Наоми. — Занимава се също така с електромагнитните бойни средства и противодействието на такива. И е доста добра, като се има предвид, че никога не го е правила, преди да се сдобием с този кораб.

— Механик… — продължи той, посочвайки към Еймъс.

— Омаслена маймуна — прекъсна го Еймъс. — Старая се да попреча на кораба да се разпадне, когато в него има дупки.

— Аз обикновено заемам място на тактическия пулт — каза Холдън.

— Кой ви е стрелецът? — попита Боби.

— Тук — обади се Алекс и посочи към себе си.

— Едновременно пилотираш и прехващаш мишените, така ли? — поинтересува се Боби. — Впечатлена съм.

И без това тъмната кожа на Алекс потъмня още малко. Провлаченият му говор бе започнал да става от дразнещ очарователен. И много сладко се червеше.

— О, не. Обикновено капитанът ги прехваща от пулта. Но аз трябва да командвам огъня.

— Ето това е — каза Боби и се обърна към Холдън. — Дайте ми оръдията.

— Не се обиждай, сержант… — започна той.

— Сержант-оръжейник — поправи го Боби.

— Сержант-оръжейник — съгласи се с кимване Холдън. — Но имаш ли квалификация да командваш огъня на военен кораб?

Боби реши да не се обижда и вместо това му се ухили.

— Видях броните и оръжията, които носехте в шлюза. Намерили сте ДС в товарния отсек, нали?