Войната на Калибан

— Много окуражително.

Холдън заговори по общия канал:

— Вече се намираме в зоната на максимална ефикасност на оръдията им. Могат да стрелят веднага или след двайсет часа. Така че останете закопчани в креслата. Напускайте ги само при опасност за живота или при пряка заповед от мен. Надявам се, че всички са си сложили правилно катетрите.

— Моят е прекалено стегнат — оплака се Еймъс.

Алекс се обади иззад нея, а миг по-късно се разнесе и ехото по радиоканала:

— Това е катетър тип кондом, партньоре. Слага се отвън.

Боби не можа да сдържи смеха си и протегна ръка назад, докато Алекс не я плесна.

— Тук в командния център цялото табло е зелено — съобщи Холдън. — Моля всички да докладват за нивото си на готовност.

— Всичко е зелено в пилотската кабина — отзова се Алекс.

— Зелено на електромагнитните бойни средства — каза Наоми.

— Тук долу сме готови — обади се Еймъс.

— Оръдията са на зелено и готови за стрелба — докладва последна Боби. Макар и привързана към кресло, твърде малко за нея, на краден марсиански боен кораб, командван от един от най-търсените мъже на външните планети, се чувстваше, адски добре да е тук. Потисна напиращия радостен крясък и вместо това изкара на екрана тактическия дисплей на Холдън. Той вече беше отбелязал шестте преследващи ги разрушителя на ООН. Боби маркира водача и изчака „Росинант“ да направи анализ на мишената. „Роси“ изчисли вероятността за попадение на по-малко от 0,1 процента. Тя започна да прескача от мишена на мишена, опитвайки се да свикне с уредите и времето за реакция. Чукна по един бутон, който извеждаше информация за мишената, и прегледа характеристиките на разрушителя.

Когато ѝ омръзна да чете корабни характеристики, се върна на тактическия дисплей. Една малка зелена точица, преследвана от шест малко по-големи червени точки, те пък на свой ред преследвани от шест сини точки. Това не беше правилно. Трябваше земните кораби да са в синьо, а марсианските в червено. Тя каза на „Роси“ да смени цветовете. „Росинант“ бе обърнат към преследвачите си. На картата изглеждаше, че летят един срещу друг. Но всъщност в момента „Роси“ забавяше ход, за да позволи на корабите на ООН да го настигнат по-бързо. Всичките тринайсет кораба се носеха в посока към Слънцето. Просто „Роси“ го правеше с опашката напред.

Боби хвърли поглед на часовника и видя, че докато си играеше с контролните уреди, беше успяла да убие само петнайсет минути.

— Мразя да чакам битка.

— Не само ти, сестро — ухили се Алекс.

— Нямате ли някакви игри на това нещо? — попита Боби, потупвайки по конзолата си.

— Виждам, виждам… нещо, което започва с буквата Р — каза Алекс.

— Разрушител — отвърна Боби. — Шест торпедни апарата, осем ОО и бързострелно електромагнитно оръдие на кила.

— Позна. Твой ред е.

— Мамка му, как мразя да чакам битка.