Фурията на курсора

— Изненадан съм защо сте чак толкова притеснен, че заговорихте за това.

— За да ви предложа алтернатива. Отстъпете и предайте моста. Вземете воините си, вашите хора, вашите младоци. Ще ви дам два дни да се оттеглите, по време на които гарантирам, че никакви войски няма да тръгнат след вас.

Тави разгледа дъската за няколко мълчаливи момента и оцени цялата ситуация.

— Великодушно. Защо ви е да предлагате това?

— Не съм казал, че ще ви унищожим без загуби, капитане. Това предложение ще спаси живота на моите и на вашите воини.

— До следващата битка?

— Да.

Тави поклати глава.

— Не мога да ви дам моста. Мой дълг е да го удържа или да го унищожа.

Насаг кимна.

— Вашият жест да ни позволите да си върнем падналите също беше щедър. Особено като се има предвид как постъпи Сари с вас. Затова ви предложих това, което е в моите сили.

Канимът започна да мести фигурите на дъската в сериозна, бърза размяна. Нужни му бяха само три хода, за да види това, което Тави беше направил, и той спря, втренчен в дъската.

В атаките на Тави нямаше нищо безразсъдно. Той прекара много време в размисъл за стратегията на посланик Варг в последната им игра и използва силните й страни в тази игра.

Като пожертва няколко незначителни фигури по-рано, той създаде много по-благоприятна позиция за силните си фигури и в рамките на следващите два хода можеше да поеме пълен контрол над небесната дъска и, притежавайки вече необходимите позиции и възможности, можеше да атакува Първия лорд на своя противник.

Фигурите му бяха претърпели ужасни загуби, но Насаг откри капана твърде късно и не можеше да избяга от него.

— Нещата — каза тихо Тави, — невинаги са такива, каквито изглеждат.

В това време последният от мъртвите каними беше намерен и пренесен от невъоръжените му събратя в техния лагер. Сив каним кимна на Насаг, минавайки покрай него.

Насаг внимателно погледна Тави, после леко наведе глава, признавайки поражението.

— Не са. Ето защо моите воини няма да са първите, които ще влязат в града.

Сърцето на Тави почти спря.

Насаг беше разгадал плана му.

Не можеше да знае подробностите, но знаеше, че там има капан. Тави се опита да не показва чувствата си и безгрижно погледна майстора на боя.

Насаг отново се засмя и кимна към дъската:

— Къде научихте тази стратегия?

Тави погледна любопитно към канима и сви рамене.

— Варг.

Насаг застина.

Той наостри трептящите си уши към Тави, като по този начин издаде вниманието си.

— Варг — изръмжа той с много ниска нота. — Варг е жив?

— Да — отговори Тави. — Затворник в Алера Империя.

Насаг присви очи, ушите си неистово потръпваха, после вдигна ръка и направи знак, привиквайки някого.

Същият сив каним се върна, държейки увит вързоп върху вдигнатите си длани. При кимване от страна на Насаг канимът остави вързопа на дъската за лудус и го разгъна. В него се оказа мечът на Тави, същият, който беше изгубил онази сутрин.