Виелица на сенките [bg]

— Мумр, вземи Гарет и идете за носилката — тихо каза Еграсса.

— Няма нужда — спря ни Звънък ручей. — Нямам намерение да търпя Рога в своята гора повече, отколкото е необходимо.

— Какво означава това, госпожо?

— Означава, че пеша ще излизате от Заграбия твърде дълго. Това не устройва гората. Ако силата напусне Рога, ужасни неща ще се случат близо до Люлката на мъртвите. Така че колкото по-далеч се окажете от мястото, наречено Храд Спайн, толкова по-добре за гората. Няма да се налага да се забърквам още по-силно с делата на хора и елфи.

Дриадата въздъхна. Очевидно не й харесваше това, което се канеше да направи.

— Ще ни дадете коне? — удивих се аз.

— Коне? Не. Конете не могат да се придвижват толкова бързо през гората. За вас имам нещо друго. Пухкаво облаче?

Дриадата, застанала до Слънчево зайче, кимна и остро изсвири. На поляната излязоха четири лоса. Лосовете приближиха и замряха до дриадите.

— Благодаря, че отговори на нашата молба, Бягащ-на-лунна-светлина — поклони се Звънък ручей. — Тези пришълци трябва да бъдат откарани до земите на хората възможно най-бързо.

Кафявите очи на лоса внимателно ни погледнаха. После красивото животно склони рогатата си глава и изсумтя в знак на съгласие.

— Благодаря ти, приятелю. Не се бави, Еграсса от дома на Черната луна. Ти и твоите хора трябва да тръгвате.

— Как да седим на тях и да ги управляваме? — Фенерджията с недоверие и лек страх погледна към лосовете.

— Те не се нуждаят от управление. Пухкаво облаче и Слънчево зайче ще дойдат с вас, така че няма нужда да се притеснявате.

Мумр отново погледна замрелият пред него лос, преглътна конвулсивно, но така и не каза нищо. Качихме се на лосовете в пълна тишина. Първи на гърба на най-близкото животно скочи Змиорката. После протегна ръка на Мумр и му помогна да се настани зад него. На мен се падна лос, чиито размери по нищо не отстъпваха на Бягащ-на-лунна-светлина. Докато се чудех как да се кача, животното ме избави от всякакви проблеми, като се отпусна на колене. Бързо се настаних на мокрия от дъжда гръб. Кли-кли, която нямаше намерение да ме пуска, седна зад мен и се вкопчи в куртката ми. Лосът плавно изправи крака и за да не би случайно да падна, аз се хванах с една ръка (другата държеше кората) за рогата му. Звярът като че ли не възразяваше на тази фамилиарност. С помощта на елфа дриадите качиха Халас на третия лос. С гнома остана Слънчево зайче, която здраво обгърна ранения през талията. Върху Бягащ-на-лунна-светлина се качиха Еграсса и Пухкаво облаче.

— Още веднъж ви благодаря, Владетелко, за помощта, която ни оказахте — произнесе на прощаване Еграсса. — Вратите на моя дом са винаги отворени за Дъщерите на гората и нищо не ги заплашва там. Кълна се в честта на своя род.

— Благодари не на мен, кралю. Благодари на гората — малкото момиче с мъдрите очи погледна към извисяващия се над нея Еграсса. — Може би ще намеря време да дойда в твоя Дом, когато настане мир и нищо не застрашава равновесието. Надявам се на това. Но стига, вече чувам как Грохот и неговите воини идват насам. Трябва да се махате, след битка те винаги искат да ядат, а орките не са били достатъчно, за да наситят Децата на гората. Ако решат да ви изядат, дори и аз не мога да ги спра. Така че по-добре тръгвайте.