Диамантен меч, дървен меч [bg]

Разнесе се друг глас.

„Ах, това е милата леля Аглая."

- Сили Велики! Клара, кажи ми истината, ще оживее ли момченцето ми?! „Горката - всеки миг ще зарони сълзи."

- Дрън-дрън, Аля! Момченцето ти след седмица ще хукне да вдига полите на девойките! Не мре лесно такъв юнак...

- Клара! - целомъдрената леля Аглая бе в шок. Готова бе да припадне, при все че с безцеремонната Хюмел бяха приятелки от два века и деветдесет години. Приблизително. С една дума - от дечурлига.

- Не охкай, Аля. По-добре ми донеси от чантата синьото шишенце с орел на тапата. Няма да е зле да му наложа още малко лечебни заклинания...

Той чу отдалечаващи се стъпки и скърцането на врата. Лицето на Клара отново се надвеси над неговото.

- Чуй ме сега, хлапе. Чуй ме, дръвник неокастрен, вагабонт клан недоклан! Ако още веднъж направиш някоя дивотия, от която леля ти се поболее... лично ще ти откъсна топките, запомни ли?! Я се виж, бе, диване, виж се, докато ги държа зрими!

Фесис хрисимо скоси очи към рамото си.

Клара бе направила заклинанията временно видими - рамото бе омотано в тях като буба в пашкул. Може би имаше стотина магически нишки, преплетени в тръпнещо кълбо.

„Хм, интересни вектори..."

- Не ми зяпай магията, себе си погледни! - сопна се старата вълшебница. - Бива ли да си такъв тъпак, че да се подложиш на такова нещо?! Имаше скоротечно гнойно разлагане на тъканите, костите ти също се топяха, едва ти спасих ключицата и ставите на лакътя. От бицепсите ти, фукльо, нищо нямаше да остане, ако не бях сипала навреме регенериращ еликсир. Трай сега! Нищо няма да загубиш от скъпите си рефлекси.

Благодари на не знам кого, от небето или под земята, че тая фъшкия, с която те улучиха, не е стигнала до сърцето, тогава и аз нямаше да те спася... Ааbbао Doobop! Ще ми обясниш ли какво се случи? Да не би да си нахълтал под юргана на онази кучка... как й беше името... Сежес, да. Добре, мълчи си сега, почивай, после ще разправяш... Ама си диване, да знаеш! Райна като ме повика и като зърнах на какво приличаш... Доповръща ми се! И всичко е задето се забърка с онези непрокопсаници Сивите... Кер! Разбирам, че Сежес е мръсница и нимфоманка и каква ли не още, ама да не си посмял да се биеш с нея! Защо беше всичко това, Кер? Забрави ли, че си единствен на Аглая? И все още не си й подарил внук или внучка. А най-добре - и двете. По два пъти. Мрак и лед! Този път няма да ми се изплъзнеш! Кълна се в Кръвта на Дану, ще те оженя и преди да си офейкал отново, ще те вържа за леглото, за да те изнасили булката в първата брачна нощ!

Клара дрезгаво се изсмя и разроши косите на Фесис.

- Добре, шегата настрана. Аля се връща. Бъди добро момче, не й вгорчавай живота, яж каквото ти сготви. И оздравявай. Аз утре ще намина. Ще изпратя и Динтра, нека те види стареца, няма да навреди. Хайде, всичко ти най-добро и до скоро! Сухите, напукани устни леко мляснаха Фесис по челото.