![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
На Ахата й се виеше свят. Какво става?! Защо този старец изобщо приказва с нея, вместо да повика стражата и да им заповяда да одерат жива убийцата, преди да я разпънат?!
- Към целта водят множество пътища - произнесе Върховният маг. Той спря пред трупа на внучката си и гнусливо побутна с ботуш свободно клатушкащата се глава на момичето. Наведе се и с намусено лице обърса изцапаната подметка. - Мъдрият никога не се ограничава с един-единствен избор. Когато е необходимо, той сменя пътищата, преминава от един на друг. Пак ли не ме разбираш? Върви в Бездната тогава, по демоните...
Така, къде тук има боя? Силвия все хранеше необяснима страст към страховити ефекти... - Старецът поклати глава. -Виж ти, кръв от малки момичета на Дану. Мощно средство. Макар че, ако поразмислим, напълно ще ни е достатъчно и червено мастило, пък ако няма, ще свършим работата с други домашни средства... Ааа, ето я боята.
Той държеше обикновена дървена бъклица.
- Превъзходно червено мастило. И нито капка кръв. Вълшебникът трябва да може да се оправя без всякакви щуротии. Идеалният маг има само един инструмент - собствената си глава. И горко на онези - старецът кимна към убитата, - които не проумяват тази проста истина. И така, Сеамни, сега вече си притисната до стената. Убийството на Силвия е твърде сериозна постъпка, даже аз няма да възпра жаждата за мъст у аколитите на моя орден. Налага се да се махаш оттук, и то много спешно. Мисията ти е по-важна от живота на една надута глупачка, която сама си е виновна, задето се е оставила да я спипат неподготвена... Не стой като препарирана, рисувай пентаграма. Няма значение колко лошо рисуваш. Който ти разправя, че всяко отклонение от точните геометрични линии ще провали всичко, лъже най-гнусно.
Ахата като насън се подчини. Наистина - имаше ли друг изход?
- А сега застани в средата - властно командваше магът. -Отвори съзнанието си пред мен... Не мисли за нищо.
- Пороят...
- За кратко ще го задържа над теб. Пламъкът на Арк има необходимата мощ. От теб не се иска кой знае колко... на пръв поглед. Настигни и убий Господаря на Пороя.
- Ка-какво? - тя се задави. Втрещи се, зяпна. Значи все пак имало уловка. „Убий Господаря на пороя! Как пък не! Осъден на обесване има повече шансове да се отърве - винаги може да му се падне прогнило въже..."
- Ти можеш да го направиш, Сеамни. В ръцете ти е бил Мечът на Дану.
Да не мислиш, че някой друг би се справил толкова лесно с моята клета-проклета внучка? Имелсторн... е велико оръжие. Оръжие за възмездие. И всеки, който поне за малко го е докосвал, става... По Силвия се разбира какъв става. Ти прие Имелсторн от Цар-дървото. Липсва ти единствено малко, хм, самочувствие, вяра в силите си. Силвия тъкмо с това трябваше да се заеме... Уви, ще минем някак си без това. Налага се. Ще те пратя право при Господаря. Останалото ще извършиш сама. Убий го, вземи му меча-фламберг и фенера от череп. След това си свободна. И ти, и твоето племе.
- Защо... Защо правите всичко толкова сложно, господин магистър? Можехте да ме екзекутирате не толкова екстравагантно...
- Помисли за твоите приятели, които киснат долу, в тъмницата. Досещам се, че към госпожа Евелина не изпитваш топли чувства, не ти пука и за Нодлик... Ала Кицум? Трош? Таниша също май не те е тормозила, а ако те е засягала с нещо, било е поради плиткоумието й... Иначе и тя е една изненада, ама хайде да не споменаваме странични неща. Имай предвид обаче, че твоята и техните съдби са сплетени в едно. Целият цирк на господин Онфим е орисан да те следва по горещата ти диря. Хм, колко странно, тази стръв с цирка се оказа добра измислица -клъвнаха чак трима бойци от Сивото братство. Добър улов. Как да е, отвлякох се. И така, върви,
Сеамни. Върви и... - Върховният маг неочаквано се усмихна от сърце - нека Силата на Истинния лес да пребъде с теб.
Слисана до немай-къде, Ахата го гледаше в очите.
„Хуманусите наистина са извратени. Той трябваше да ме хвърли на палачите. Вместо това... Не, човеците следва да бъдат заличени от света. Завинаги. Да не остане и помен от тях, нека изчезнат като от нощен кошмар. А ние ще посадим нови гори. Ще съборим старите градове. Ще се завърнем в дървените си чертози..."