Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Джасмер! — изрева тя. — Глупав, инатящ се инфантилен шибаняк с лой вместо мозък! Без малко да ни погубиш! Не гордостта ти те прати в затвора, там те пратиха юмруците ти!
— Идвам с мир, Дженора — измънка Монкрейн. — Ох, май това беше реплика от пиеса…
— Ай! Ааа… — пищеше госпожа Глориано, която влетя от един страничен коридор. — Не вярвам на очите си! Каморците са те измъкнали! Това е повече, отколкото заслужаваш, скапан нещастнико! Скапан сирестийски пияницо!
— Всичко е наред, лелче, вече го цапардосах и заради двете ни! — каза Дженора.
— Адови гладнишки котета! — промърмори Силванус, като се промъкна зад госпожа Глориано. Кървясалите очи и слепналата от съня коса му придаваха вид на човек, който е бил изложен на буреносен вятър. — Виждам, че стражите в Кулата на плача в крайна сметка са подкупни.
— Добро утро и от мен, Андрасус! — каза Монкрейн. — Сърцето ми до дъно се стопля, като чувам толкова много възможни обяснения за освобождаването ми освен мисълта, че може да съм невинен.
— Толкова си невинен, колкото убедихме Булидаци да се прави, че си — каза Сабета, влизайки от улицата. Тя и Локи бяха излезли рано сутринта, за да се навъртат край Кулата на плача, готови да отмъкнат Монкрейн още щом го освободят след заседанието на съда.
— В действителност той каза някои неочаквани и хубави неща — сподели Монкрейн.
— Ти ли ще обявиш началото на събранието, или да го сторя аз? — попита Сабета.
— Мога да съобщя новините, моми… Верена, много благодаря! — Монкрейн се изкашля. — Отделете ми малко от времето си, дами и господа от трупа „Монкрейн“. И за теб се отнася, Андрасус. Както и за нашата благодетелка и търпелива кредиторка госпожа Глориано. Скоро предстоят… известни промени.
— Милостиви богове! — рече Силванус. — Провалило живота ни копеле с въглищен цвят на кожата, нима наистина идеш да ни кажеш, че алчните власти пак ще ни хванат за гърлото?
— Силванус, обичам те така, както собствената си сирестийска кръв — каза Монкрейн, — само че си затвори плювалника. — За ваше сведение, Еспара ще получи своя спектакъл „Републиката на крадците“ на трупа „Монкрейн“.
Сабета се закашля.
— Принуден съм обаче да спазя определени уговорки — продължи Монкрейн. — Лорд Булидаци се съгласи да преразгледа моя… моя отказ да ни стане патрон. Щом Салвард подготви документите, ставаме трупа „Монкрейн-Булидаци“.
— Патрон, значи — със съмнение повтори госпожа Глориано. — Това означава ли, че може да ни бъде платено за нашите…
— Да — каза Локи, който се върна от вътрешния двор с няколко кесии в ръце. — Ето парите ви.
— На Гандоло топките! Момче, просто не го вярвам! — И госпожата улови дрънчащата торба, хвърлена ѝ от Локи.
— Счетоводната ви къща ще повярва вместо вас — каза Локи. — Възмездени сте с дванайсет рояла. Лорд Булидаци купи дълговете на мастер Монкрейн, за да го освободи от страданията, причинени от тяхното обсъждане.
— За да стегне с въже краката ми и да ме пусне в небето като хвърчило — каза през стиснати зъби Монкрейн.
— За да не те намушкат в някоя забутана уличка! — каза Сабета.
— Не че това не е равно на чудо — каза Дженора, — но онези от нас с акции в трупата имат решителната дума за всяка уговорка, предложена от Булидаци. Нищо, че е благородник; ние пък разполагаме с документи, които не може да пренебрегне.
— Давам си сметка за това — каза Локи. — Не сме дошли, за да грабнем акциите от ръцете ви. Булидаци дава на Монкрейн средствата, нужни му като аванс, срещу бъдещия дял на Монкрейн от печалбата на трупата. Вложенията ви са гарантирани.
— Може и така да е — обади се Дженора, — но ако трупата отново е платежоспособна, аз искам още едни очи да гледат разходните книги. С извинение, Монкрейн, но преди печалбата да стигне до акционерите, понякога се случват странни неща.
— Кралят на цифрите е Джовано — каза Локи. — Той е направо гений по отношение на сметките.
— О, благодаря, че доброволно ме предложи — каза Джийн. — Тъкмо се чудех кога ще спра да правя интересни неща и ще се заровя в счетоводните документи.
— Казвам го като комплимент! Освен това, ако имаше избор, дали щеше да се довериш на мен, или на братята Асино…
— По дяволите, ще видя счетоводните книги! — изпъшка Джийн.
— Между другото, мастер Монкрейн — каза Локи, — това е братовчед ми Джовано де Бара.