Драконите на изчезналата луна [bg]

— Дори и да се дегизирам, това няма да е от голямо значение — каза Джерард, Беше му омръзнало да бяга, да се дегизира и да лъже. — Спомена, че ханджията вече ме е издал.

— Той е просто един идиот. Ти пък си сладкодумен и мислиш бързо. — Магьосникът сви рамене. — Измамата може и да не сполучи. Като нищо е възможно да увиснеш на въжето. Но ми се струва, че рискът си заслужава.

Джерард се поколеба още няколко секунди. Може да бе уморен от лъжи, но със сигурност не се бе уморил от живота. Планът на магьосника звучеше добре. Мечът на младия войн — подарък от наместник Медан — щеше да бъде разпознат. Конят му все още беше с амуницията, характерна за Мрачните рицари, а и не бе имал случай да си смени ботушите, които също се носеха сред техните редици.

Все повече се чувстваше така, сякаш е уловен в ужасен капан. Успяваше да го заобиколи само за да се озове отново изправен пред него. Грабна първите изпречили се пред очите му части от броня и забързано започна да ги окачва по себе си. Някои му бяха твърде големи, а други — болезнено малки. Когато приключи, изглеждаше като брониран клоун. Все пак с помощта на черното наметало номерът можеше и да мине.

— Е — каза и се обърна. — Как из…

Магьосникът беше изчезнал. Обещаното черно наметало лежеше на пода.

Джерард огледа стаята изненадано. Не го беше чул да си тръгва, ала веднага си припомни, че мъжът се придвижваше изненадващо тихо. Моментално го налегнаха нови и още по-страшни подозрения, ала побърза да ги отхвърли. Беше без значение дали странният магьосник е бил на негова страна или не. Вече го беше въвлякъл във всичко това.

Вдигна черното наметало, наметна го през рамо и излезе забързано от стаята на съдържателя. Когато достигна стълбите, погледна през прозореца и видя, че отвън се задава отряд войници. С мъка устоя на изкушението да се втурне да бяга в търсене на скривалище. Изтрополи и издрънча надолу по стълбището, мина през вратата и излезе на главния път. Двама от войниците с алебарди грубо го изблъскаха по пътя си за навътре.

— Ей! — извика разгневено след тях Джерард. — Едва не ме съборихте! Какво означава това?!

Войниците спряха сконфузено. Единият докосна чело с пръсти.

— Моля за извинение, сър, но наистина бързаме. Изпратени сме да арестуваме соламниец, който се крие в този хан. Може да сте го виждали. Облечен е с риза и кожени бричове и се опитва да мине за пътуващ търговец.

— Само това ли знаете за него — попита рязко Джерард. — Как изглежда? Колко е висок? Какъв е цветът на косата му?

Войниците започнаха да вдигат нетърпеливо рамене.

— Какво значение има, сър. Той е вътре. Съдържателят ни каза, че ще го открием лесно.