Детето на нощта [bg]

- И колко остава до нападението?

- Може да нападнат всеки миг - отвърна Незнайния. - Още не са струпали силите си наоколо, но няма да се бавят. Трябва да отидем по местата си.

Хирад остана доволен от острието, прибра меча в ножница­та ѝ по навик провери дали кинжалите са в каниите. Вратата към трапезарията се отвори, Ал-Дречар влязоха една по една, подкрепяха ги елфите от Гилдията.

- Всичко наред ли е, дами? - посрещна ги Хирад.

Мириъл го изгледа неприветливо.

   - А аз си въобразявах, че отдавна ми е минало времето да се свирам в кухнята...

- Е, ще се опитаме да не ви държим тук дълго - обеща варва­ринът. - После може да си поприказваме за моите дракони.

Усмихна се и тръгна през трапезарията към залата, но не бе­ше спокоен. Опита да стигне с мисълта си до Ша-Каан и се уве­ри, че драконът е затворил съзнанието си. Или беше мъртъв. На­дяваше се, че почивката на някой остров ще им даде сили да оце­леят, но помнеше умората на Ша-Каан при последния им разго­вор и се боеше от най-лошото. Каква безценна подкрепа щяха да са двамата Каан за Гарваните, ако можеха да долетят днес...

Тръсна глава. Незнайния накуцваше зад него, след като от­ново провери преградените входове. Излязоха от залата и про­дължиха по коридора. Вратата към крилото на Гилдията се от­вори и излезе Дензър, който тъкмо препасваше меча си.

- Не бързай толкова, има време - подхвърли варваринът.

- Ха-ха-ха.

- Ще помоля дордоверците да те изчакат - добави Хирад.

- Непременно, моля те.

- Хирад! - строго изръмжа Незнайния. - Идвай.

Закрилниците вече стояха на позициите си, а в разсейващия се мрак Хирад различи един елф от Гилдията, скрит под пре­кършен клон в градината. Нататък по коридора завариха Да­рик да крачи напред-назад.

- Добро утро, генерале! - ухили му се Хирад.

- Той винаги ли се държи така? - промърмори Дарик към Незнайния.

- Винаги. Свиква се. Горе-долу.

- Всичко ли е готово? - попита варваринът, който разбира­ше, че трябва да се настрои сериозно.

Чувстваше се странно олекнал, тръпката на неизбежното сражение вливаше жизненост и в душата, и в тялото му. Но не можеше да си позволи разсеяност.

- Остана да преградим вратата към крилото на Гилдията и сме готови - отговори пълководецът. - Ще имаме време да си поемем дъх, ако сме познали, че първо ще ни ударят със заклинания.

- Разумно ли е елфите да стоят в градината? - усъмни се Хи­рад.

- Щитът се простира и над близкия ѝ край. Рискът е прием­лив и сме принудени да се примирим. Не бива да ни изненадат оттук, а не искам маговете да видят отгоре къде са защитници­те на градината.

Варваринът протегна ръка и Дарик я стисна сърдечно, пос­ле хвана и десницата на Незнайния.

- Викни, ако имаш нужда от още бойци - каза Хирад.

- Вие също.

Двамата Гарвани отидоха в преддверието, където Илкар ча­каше с Аеб и другите Закрилници, избрани за тази позиция.