Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Както в Европа, образованието се превръща във възможност за достъп до висшестояща административна длъжност. Завършилите Юридическия факултет на Токийския императорски университет (сега Токийски университет) са предпочитани от елитните министерства на финансите, търговията и промишлеността. През 1937 г. над 73 процента от висшестоящите държавни служители са завършили Токийския университет. Нарастването на капацитета на японската бюрокрация е забележително както по темпове, така и по качество. Над 97 процента от назначените за губернатори на префектури преди 1900 г. нямат университетско образование, а през периода 1899 – 1945 г. 96 процента от тях са дипломирани в някой от многото нови университети, създадени през последните десетилетия на XIX в. по западен модел. Трудно можем да се сетим за много съвременни развиващи се страни извън Източна Азия, успели да създадат човешки капитал в своите държавни администрации с такива темпове.
Както в пруската бюрокрация, японските служители полагат конкурсни изпити. Патронажните назначения са трудни, тъй като почти не съществува възможност за назначения без полагане на изпит или по средата на кариерата. Възможност за кариера в държавната администрация възниква през 1884 г. със създаването на пенсионната система, която възнаграждава за продължителна служба. Изпитната система е създадена през 1887 г. и утвърдена през 1893 г. с акцент върху юриспруденцията и правото. През 1899 г. с Указ за държавните длъжности назначенията на най – висока административна длъжност са възможни само за служители от горните административни нива. Това и фактът, че много бюрократи идват от бившите владения Сацума и Чошу, изиграли водеща роля за утвърждаване на Реставрацията „Мейджи“, е причина за изключителната вътрешна сплотеност на една малобройна група от висшестоящи публични служители.
Също като немската, японската държавност възниква в резултат на военни конфликти. Япония воюва с Китай през 1894 – 1895 г., след което завладява Тайван, побеждава Русия в Руско – японската война през 1905 г., стъпва в Китай и колонизира Корея през 1910 г. Както в Прусия, модернизацията на военната администрация се възприема като решаваща за националното оцеляване. Армията и флотът получават огромни бюджети и се основават нови академии за обучение на офицерите на европейски военни техники. Държавата обръща специално внимание на загиналите във войните и през 1869 г. изгражда светилището „Ясукуни“ в Токио, където се почитта паметта на загиналите за родината си японци. Режимът Токугава е военна олигархия, пропита от военната етика на бушидо[62]. Тази етика в съчетание с модерни организационни техники е в основата на автономната военна бюрокрация. Японският национализъм се отличава със своето войнолюбие. Тази традиция се е съхранила и до днес, което намира израз в посещенията на консервативни политици на светилището „Ясукуни“, което възмущава съседните държави Китай и Корея.
В момента на избухването на Руско – японската война Япония вече разполага с модерна веберианска държава. Нейният проблем е съвършено различен от този на по – голямата част от съвременните развиващи се страни: вместо да изгражда държавната власт, тя се нуждае от институции, които да я ограничат. Това е необходимо за защитата на имуществените права и свързаните с тях перспективи за икономически растеж от вмешателството на държавата, както и за защитата от злоупотреби срещу свободата на гражданите. Това е свързано с утвърждаване на върховенството на правото.
Предмодерна Япония като Китай има многовековни традиции на управление чрез закона, което е коренно различно от управление, съблюдаващо върховенството на правото. Това означава, че законът се възприема като административни заповеди на суверена, които са задължителни за поданиците му, но не и за самия него. Първото писано право на Япония е заимствано от китайския Тански кодекс от VII и VIII в. – Кодексът „Тайхо“ от 702 г. и Кодексът „Йоро“ от 718 г. Подобно на своя китайски аналог, ранното японско право е най – вече списък с наказания без концепция за частно право, което да включва договори, имуществени права или непозволено увреждане. Както в Китай и за разлика от Европа, Индия и Близкия изток законите не се създават от независим религиозен орган със собствена йерархия от съдии и тълкуватели. Правото не е нищо повече от административната власт на управлението на национално и регионално ниво. По време на Реставрацията „Мейджи“ традиционното японско наказателно и административно право е писано, формално и сравнително еднородно за цялата страна. Административното регулиране прониква дълбоко в японското аграрно общество, което е очевидно от системата за персонална регистрация, в която е регистриран всеки японски гражданин в границите на страната.