Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Наскоро след годежа на Хуго Вайншенк с Ерика Грюнлих директорът предложи на своя сват да постъпи на служба в застрахователното дружество и Кристиан действително поработи цели две седмици в касовата служба. За съжаление обаче след това се оказа, че не само мъката му в лявата страна, но и другите му твърде неопределени страдания се засилват; разбра се впрочем, че и директорът беше крайно сприхав началник, който при една грешка съвсем не се посвени да нарече свата си „тюлен“... и Кристиан се видя заставен да напусне тая служба.

Що се касаеше обаче за мадам Перманедер, тя беше щастлива, светлото й душевно настроение се разкриваше в някои изказвания, като например това, че земният живот все пак понякога имал и своите добри страни. Тя действително разцъфтя отново през тия седмици, които с ободряващата си суетня, многостранните планове, жилищните грижи и треската около прикята й напомняха прекалено ясно дните на нейния собствен пръв годеж, подмладяваха я и я изпълваха с безгранична радост и надежда. В изражението на лицето и в движенията й личеше отново до голяма степен грациозната палавост на моминските й дни; нещо повече: с разпуснатата си веселост тя накърни така светостта на цяла една Ерусалимска вечер, че дори Леа Герхарт отпусна книгата на своя родоначалник в скута си и се загледа в залата с големите, недоумяващи и недоверчиви очи на всички глухи хора.

Ерика нямаше да се отдели от майка си. Със съгласието на директора, дори по негово желание, решиха госпожа Антония — поне на първо време — да живее у Вайншенкови, за да може да помага на неопитната Ерика в домакинството. И тъкмо това предизвика в нея безценното чувство като че никога не беше живял нито някакъв Бендикс Грюнлих, нито Алоис Перманедер, като че се стопяваха и изчезваха като дим всички несполуки, разочарования и страдания на нейния живот и като че тя имаше право да започне още веднъж отначало с нови надежди. Наистина тя наставяше Ерика да бъде признателна на бога, който й дарявал единствено любимия мъж, докато самата тя, майката, бяла заставена да убие първата си сърдечна привързаност в името на дълга и разума; наистина тя с трепереща от радост ръка записа в семейната тетрадка името на Ерика, а редом с него и името на директора... но всъщност годеница беше тя, самата тя, Тони Буденброк. Тя избра повторно с веща ръка завесите на вратите и килимите, разрови повторно магазините за мебели и платове, тръгна повторно да търси и наеме изящно жилище. Тя можеше повторно да напусне благочестивия огромен родителски дом и преставаше да бъде обикновена разведена жена, повторно й се даваше възможност да дигне главата си и да започне нов живот, който беше в състояние да разбуди всеобщо внимание и да закрепи достойнството на семейството... Да, сън ли беше? Появиха се и пеньоари, два пеньоара, за нея и за Ерика, от мек ръчно тъкан плат, с широки шлейфове и гъсти редици кадифени панделки от шията чак до долния край.