Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Това стана около средата на април, а в течение на следващите две седмици госпожа Перманедер с помощта на тапицера Якобс изпълни един от шедьоврите си — изящното обзавеждане на оня просторен първи етаж, нает в една къща по средата на „Бекергрубе“, стаите на който, украсени с много цветя, приютиха по-късно завърналата се у дома съпружеска двойка.

И започна третият брак на Тони Буденброк.

Да, правилно беше да се каже така. Сам сенаторът един четвъртък, когато Вайншенкови отсъствуваха, употреби тоя израз, който изпълни с голямо задоволство госпожа Перманедер. Действително тя се нагърби с всички грижи по домакинството, но в същото време теглеше към себе си всяка радост и гордост и един ден, сблъскала се неочаквано на улицата с консулша Юлхен Мьолендорпф, по баща Хагенщрьом, тя я погледна с такова тържествуващо и предизвикателно изражение, че госпожа Мьолендорпф се видя заставена да поздрави първа. Гордостта и радостта в изражението и осанката й се превръщаха в сериозна тържественост, когато развеждаше роднините, дошли да видят новия им дом, като в същото време Ерика Вайншенк сама приличаше почти на гост, който се възхищава.

Повлякла подир себе си шлейфа на пеньоара си, с малко повдигнати рамене, с отметната назад глава и мушнала на ръката си украсената с атлазени панделки кошничка за ключовете — тя лудееше за атлазени панделки, — госпожа Антония показваше ла гостите мебелите, завесите на вратите, прозрачния порцелан, лъскавите сребърни прибори, големите маслени картини, които беше купил директорът — все натюрморти с хранителни продукти и голи женски тела, защото такъв беше вкусът на Хуго Вайншенк, — и движенията й като че казваха: „Виждате ли как се наредих в живота? Тук е почти толкова изящно, колкото някога у Грюнлих, и положително по-изящно, отколкото у Перманедер!“

Дойде старата консулша, облечена в копринена рокля на сиви и черни ивици и обгърната от дискретното ухание на „Пачули“; тя плъзна спокойно светлите си очи по всичко и даде да се разбере, че е доволна, без да изрази гласно признанието и възхитата си. Сенаторът дойде с жена си и детето, посмя се с Герда на Тониното блажено високомерие и с голям труд й попречи да натъпче до задушаване с козунак и порто обожавания от нея малък Хано... Дойдоха дамите Буденброк и забелязаха единодушно, че всичко било много хубаво — толкова хубаво, че те от своя страна, понеже били скромни девойки, не биха желали да живеят там... Дойде бедната Клотилда, посивяла, търпелива и суха, не се докачи, че й се присмиват, и изпи четири чаши кафе, след което с провлечени и любезни думи похвали всичко останало... От време на време, когато не заварваше никого в клуба, пристигаше Кристиан, изпиваше чаша бенедиктин и разправяше, че сега бил наклонен да поеме представителството на една фирма за шампанско и коняк, работата била лека и приятна, той разбирал от тия неща, щял сам да бъде господар на себе си — щял да драсне сегиз-гогиз по някоя дума в бележника си и — хоп! — тридесет талера печалба! После поиска назаем от госпожа Перманедер четиридесет шилинга, за да можел да поднесе букет на първата изпълнителка на любовни роли в градския театър, заговори — един бог знае в каква връзка на мислите! — за „Мария“ и „порока“ в Лондон, спомни си случката с краставото куче, пътувало в кутия от Валпарайзо до Сан Франциско, и накрая, понеже вече беше се запалил, разказа още много други истории с такова красноречие и комизъм, че би могъл да забавлява цял салон, пълен с хора.